СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО
СОЦИОЛОГИЯ, ПОЛИТОЛОГИЯ И НАУКОЗНАНИЕ ПРИ ВАК
Милена Иванова Цветкова
ЧЕТЕНЕТО – АНТИМАНИПУЛАТИВЕН ФИЛТЪР
Индивидуалност и аудио-визуална манипулация
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен
„доктор”
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Проф. д.ф.н. Иван Стефанов
Доц. д-р Христо Бонев
София
1999
2
Дисертационният труд с обсъден и предложен за защита от катедра
„Библиотекознание, библиография и научна информация” при
Филологически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий’’
Защитата на дисертационния труд ще се състои на ........................... г.
от ............................ ч. в Заседателната зала на Института по социология
към БАН
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в
cт. 206 на Института по социология, ул. „Московска” № 13 А.
Цветкова, Милена. Четенето — антиманипулативен филтър: Индивидуалност и
аудиовизуална манипулация: Дисертационен труд за присъждане на образ. и науч.
степен "доктор". Рец. проф. д.ф.н. Иван Стефанов, доц. д-р Христо Бонев. – София,
1999. - 269 с.; Библиогр. 255-269. (Машинопис).
Автореферат: София, 1999. – 18 с.
Защитена в СНС по Социология, Политология и Наукознание при ВАК, 18
ноем. 1999. Утв. от ВАК с прот. 12, №6/20.03.2000.
Място на съхранение: Централна научно-техническа библиотека
Анотация: Представен е комплексен анализ на четенето и неговите възможности за
противодействие на аудио-визуалните манипулации като нов изследователски
проблем в условията на динамична и пренаситена аудио-визуална среда. Акцентира
се върху централната роля на човешката индивидуалност в обществото, като се
предлага алтернатива на интелектуално поведение за съхраняване индивидуалността
на потребителя на информация. Разкрит е генезисът на манипулативността и
антиманипулативността. Извършен е критичен съпоставителен анализ на средствата
за комуникация (писмен и аудио-визуален текст), на процесите (четене и аудио-
визуално възприемане) и на ефекта от въздействието им, посредством
комуникативно-психологичните модели на реципиентите (читател, телевизионен
зрител). Трудът въвежда понятията „тълпоид”, „читател – тълпоид”, „тълпогенна
култура”, „естетика на тълпизма”. Обособен е комплекс от фактори-филтри,
гарантиращи антиманипулативната стратегия на читателя.
Ts e ko a, Milena. Reading – an an i-manipula ion il e : Indi iduali y and audio isual
manipula ion: Disse a ion. Scien i ic Re iewe s P o . DSc I an S e ano , Assoc. P o .
H is o Bone . So ia, 1999. 269 p. [in Bulga ian].
Au ho s' abs ac : So ia, 1999. 18 p. [in Bulga ian].
Public de ense in he Specialized Scien i ic Council o Sociology, Poli ical Science and
Science a he Highe A es a ion Commission, No embe 18, 1999. App o ed by he SAC
by P o ocol 12, No. 6/20.03.2000.
Place o s o age: Cen al Scien i ic and Technical Lib a y – So ia
Ano a ion: The pape p esen s a complex analysis o eading and i s possibili ies o
coun e ac ing audio- isual manipula ions as a new esea ch p oblem in he condi ions o
dynamic and o e sa u a ed audio- isual en i onmen . The cen al ole o human
indi iduali y in socie y is emphasized, and an al e na i e in ellec ual beha io is p oposed
o p ese e he indi iduali y o he in o ma ion consume . The genesis o manipula i eness
and an i-manipula i eness is e ealed. A c i ical compa a i e analysis o he means o
communica ion (w i en and audio- isual ex ), o he p ocesses ( eading and audio- isual
pe cep ion) and o he e ec o hei impac , by means o he communica i e-
psychological models o he ecipien s ( eade , ele ision iewe ) is made. The wo k
in oduces he no ions o “c owdoid“, “ eade –c owdoid“, “c owdgenic cul u e“, and
“aes he ics o c owdism“. A complex o ac o s- il e s gua an eeing he eade 's an i-
manipula i e s a egy is singled ou .
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Предложеният дисертационен труд поставя в центъра на научното
търсене антиманипулативните възможности на четенето. Изследването не
пренасочва, нито се стреми към изчерпателност на темата „бъдеще на
четенето”, „четенето в информационното общество”. То е преди всичко
стремеж за промяна на обичайната гледна точка към познати или по-слабо
познати факти, състояния и процеси, за да се разширят пътищата на
познание за писмената комуникация и да се открие и докаже вътрешният
механизъм на интелектуално действие и противодействие чрез четене.
Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение,
бележки в приложение и библиография, в общ обем 269 страници.
Библиографският списък съдържа 270 източници, съответно на кирилица и
латиница. Посочени са и 15 допълнителни чужди публикации, издирени
чрез автоматизирани информационни системи и Интернет.
Традиционният съперник на писмената комуникация –
телевизионната, отнема в най-голяма степен времето за четене. Защо
четенето все повече отстъпва пред другите културни дейности? Защо е
толкова лесно да се откажем от него? Защото четенето е придобита
свобода, а според Аристотел „вроденото е по-добро от придобитото,
защото е по-трудно”1.
Настъпващата с информационното общество промяна в читателската
ситуация, придружена от опасностите на дехуманизацията и
деиндивидуализацията, вече предизвиква специалистите да се замислят
как поне отчасти да се съхрани съществуващото статукво.
1 АРИСТОТЕЛ. Реторика. - София: Софи - Р, 1993, с. 67
Индивидуалността не трябва да изчезне, а да придобие нов смисъл в
условията на задълбочаващо се различие, изпълнявайки ролята на
индикатор в новата разграничителна система на ценностите, които
бъдещата цивилизация ще трябва да възприеме, за да оцелее. Четенето би
трябвало да защитава и импулсира индивидуалността, т. е. творческата
интелектуалност, автономността и антиманипулативността. Среден път
няма. На другия полюс е мнимата индивидуалност, непротиводействаща
на въздействието.
Разработеност на темата. Място в съвременните дискусии
Писмеността съществува от хилядолетия. Но, колкото и
парадоксално да изглежда, четенето като завършен комуникативен акт не е
изследвано напълно. А прояви на съзнание за неговата важност се
откриват още в античността, за да се стигне до появата на
интердисциплинарния „Център за изследване на четенето” (Cen e o s udy
o Reading) към Университета в Илинойс (Урбана, Шампейн, Кембридж).
В подкрепа на парадокса за недостатъчната проученост на процеса
„четене” е необходимо да се добави, че проведеното търсене в
автоматизираните бази данни за периода 1984-1997 г., чрез ключовите
думи в темата на настоящото изследване, не даде никакъв резултат. Това
обстоятелство очерта трудностите, но послужи и като реално
предизвикателство за изследване на една непроучена тема.
Темата на дисертационния труд все още не е намерила подходящо
място в съвременните дискусии. Неразработеността ѝ у нас е причинена,
вероятно, от липсата на водеща институция, която да я постави на дневен
ред, и наличието на недостатъчно проучени (доскоро отричани) територии
на световната научна мисъл. В световен мащаб: от противоречивите
измерения на социо-културната, комуникативната и психологическата
роля на четенето в съвременното мобилно общество; от силно
поляризираните мнения, ориентирани или към „светлото бъдеще на
книгата”, или към „новата цивилизация на визуалния код”; от
неустойчивостта, динамичните метаморфози в теорията на
комуникациите – от господство на т.нар. „куршумена теория”, защитаваща
тезата за „манипулираната публика”, до бързата ѝ подмяна с теорията за
„упоритата публика”, манипулираща комуникативния акт. Вместо да
„предхождат събитията” (Дж Бернал), изследванията на четенето
изостават от тях: това е резултатът от бързо променящата се роля на
писмената комуникация, движеща се успоредно с динамиката на
обществените процеси.
Обществена и практическа потребност от изследването
Дисертационното изследване е осъществено съобразно условията на
прехода към информационно общество. Интерпретирането на темата за
кризата в читателската ситуация е по същество изместване на проблемния
център от стереотипа за „бягство” от манипулиращата аудио-визуална
среда към търсене на път за адаптиране и противодействие. Както всеки
писмен текст е „реакция спрямо средата”, в която е създаден, така и
писмената комуникация е реакция спрямо установения кръг от културно-
интелектуални дейности; апостроф на информационната среда, на новото
комуникативно пространство; опит да се преодолее инерцията, прозрение
към иманентните потребности на субектите в това пространство Четенето
е коректив на модернизираната комуникативност: проявява се като
противодействие, дори без да се стреми да разтърсва или да поставя под
съмнение социалната нужда от нея. Четенето винаги е предизвикателство:
и към социума, и към индивида. Диалектиката на този процес е следната:
от волята на индивида идва силата му, а от инерцията на средата –
слабостта му; волята лесно преминава в резигнация.
Актуална теоретическа необходимост
Идеята за „четенето като антиманипулативен филтър” трябваше да
бъде извлечена съвсем естествено и логично от цялостното досегашно
развитие на търсенията в областта на четенето (чрез достатъчно пълно
библиографско покритие) като единствено възможен път да се излезе от
сферата на количественото и констативното.
Има ли бъдеще писмената комуникация? Ще съхраним ли
индивидуалността си в новата аудио-визуална цивилизация? Това са
въпросите-ориентири на предприетия анализ. Първоначалният
изследователски подход е ретроспективен, т.е. установява се началото на
проявявания интерес към човека като индивидуалност, към книгата и
четенето, на мислите, изразени от най-древните автори Независимо от
времевата дистанция, факт е, че тяхната актуалност се е запазила и до
днес, до нашия „информационен век”. Миналото се използва предимно
като илюстрация, като повод за изследване на някои смели хипотези,
изречени през вековете.
Проследени са и мненията на модерни чужди автори (особено на
тези, които се издават за пръв път у нас): Г. Льобон. X. Маркузе. X.
Ортега-и-Гасет, Д. Рийсман. Е. Фром, Н Бердяев, А. Шопенхауер, К. Г.
Юнг, Ел. Канети, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер, М. Маклуън, А. Тофлър и
др. Следва да се отбележи, че не малък брой български учени изследват
отделни аспекти на четенето: Петър-Емил Митев, Ст. Каменов. Хр. Бонев,
Б. Богданов, О. Сапарев, Ал. Кьосев, К. Каранов и др.
Основания за избор на темата
Въпреки мозаечния характер на съществуващите изследвания в
областта на четенето, или, тъкмо поради това, избраната тема се очерта
като твърде актуална. Допълнително основание за избора на темата се
откри в редица критични публикации от наши и особено от чужди автори
за засилващото се манипулативно въздействие на аудио-визуалната медия:
Ж. Бодрияр, Н. Чомски, А. Тойнби, В. Прозт, X. Маркузе, X. Рьол, А. Мол,
У. Еко, Дж. Гърбнър, Г. Димитров, Вл. Михайлов, Т. Петев, Ив. Стефанов,
М. Пешева и др.
Изборът на темата бе провокиран и от анализа на тенденциите в
съвременното културно-психологично пространство и на съвременната
комуникативна ситуация, особено при условие, че потребителят на
информация е принуден да предпочете: книга или телевизия.
Всекидневният контакт на съвременния човек с телевизията (и с
новите екранни медии) даде основания на различни учени да говорят за
„тотална офанзива на визията”, за „кодова революция”. Причината за тази
тенденция трябва да се търси в твърде късната ориентация на
специалистите към научно-проблемни анализи върху възможностите и
обсега на аудио-визуалното въздействие. Изборът на темата е провокиран
от мотива да се потърси изход от настоящата криза в читателската
ситуация на базата на постановките на Е. Фром – „бягство от свободата”,
на Ел. Канети – „страх от изолация и съприкосновение с Другия”, на Ж.
Бодрияр – за „симулакрума”, на М. Маклуън – „средството е
съобщението”, на концепцията за „комуникационна екология” (Н.
Постман, Ф. Майор, Дж. Гърбнър, Вл. Михайлов и др.)2
2 Вж. ЗЕМЛЯНОВА, Л. М. Процесс глобализации СМИ и культура// Вестник Моск. Унив. Сер. 10, 1998,
Обект и предмет на изследването
Ситуацията на четенето в информационното общество се осмисля
дотолкова, доколкото е нужно в изследване, което има за обект
комуникативното пространство, представено от писмената и аудио-
визуалната комуникация, в цялата им сложност и многоплановост.
Изборът на обектите за съпоставителен анализ е монтиран от няколко
факта: 1) от общата сфера на функционирането им; 2) от общото поле на
въздействието им (върху една и съща аудитория), 3) от синхронността на
въздействието им (успоредното участие на потребителя в двата типа
комуникация).
Интересът е насочен към субективната страна на тези процеси, т.е.
предмет на непосредствено теоретическо внимание е човешката
индивидуалност на реципиента в комуникативното пространство.
Преимущественото място на човека като фактор определя хуманната
насоченост на дисертационния труд, а характеристиката
„индивидуалност” – социалната и философската му актуалност.
„Културната и политическата криза днес – пише Е. Фром – се дължи не на
факта, че има твърде много индивидуализъм, а на това, че разбирането ни
за индивидуализма се оказа празна приказка. Победата на свободата е
възможна единствено, ако демокрацията се развие в общество, където
личността е цел и смисъл на системата, където леността не е подчинена на
някаква външна сила или манипулирана от нея3.
Основен проблем
Противодействие се търси само след въздействие, само в условия на
№ 2, 44-54; МИХАЙЛОВ, Вл. Предизвикателството на аудио-визуалните комуникации. – София: НБУ,
1996, 42-69; МОНЧЕВ, Н. Иноватика: Информац. Проблеми. – Благоевград: ЮЗУ „Н. Рилски”, 1996, 42-44
3 ФРОМ. Е. Бягство от свободата. – София: ИК „З. Стоянов”, 1993, с. 267.
на основния проблем. Прокарано е разграничение между понятията
„информационно общество” и „интелектуално общество” („общество на
знанието”) на базата на приетите в труда определения за „информация” и
„знание”, при което се защитава тезата, че т.нар. „информационно
общество” може да породи същите тенденции, водещи до формирането на
тълпата. Противоречието „информационно робство и манипулиране -
информационно равновесие и антиманипулативност” се разрешава
посредством анализа на два проблема: 1) вътрешният информационен
комфорт на субекта при нарушено равновесие „реципиент-
комуникационна среда” и 2) аудио-визуалното въздействие върху
индивидуалността и ефектът на това въздействие върху индивидуалното
съзнание. Информационният взрив, характеризиращ нашето съвремие, се
оказа особено благоприятна почва за упражняване и манипулиране на
поведението и мисълта – факт, който обуславя необходимостта от
извеждане на субективния фактор като решаващ за еволюцията на
обществото.
Омасовяване на индивидуалното съзнание може да настъпи и в
резултат на „информационна радиация”, разпръсквана от все по-обилното
участие на техническите средства в комуникативното пространство. В
днешно време не без основание се твърди, че е немислимо развитието на
човека като мислещо същество чрез масовото общуване, използващо
технически посредници (Ал. Мол. Дж. Гърбнър, Дж. Гълбрайт, Ж.
Бодрияр и др.). Със своята прозорливост ни респектира и мисълта на
Достоевски: „Там, където образованието започва с техника, никога няма
да се роди Аристотел”. Колкото по-съвършени стават комуникационните
средства, толкова по-съвършени оръжия стават те в ръцете на
манипулаторите. Колкото по-активно се обграждаме с новите продукти на
цивилизацията, толкова по-„цивилизационно” сме манипулирани Или,
манипулативността е белег и на свръхтехнологизираните общества.
Точка 4. на втора глава (с. 92-112) поставя акцент върху отговор на
въпросите: що е текст и как той служи на манипулацията? Какви са
манипулативните възможности на аудио-визуалния текст? (до нива,
необходими за съпоставителния анализ с писмения текст), с цел да се
изведе тезата, че аудио-визуалната комуникация има по-силно негативно
манипулативно въздействие от писмената комуникация.
Първите две глави създават необходимите предпоставки за преход
към Трета глава на изследването: „Четенето – антиманипулативен филтър”
(с. 117-220). Изходно начало на разсъжденията са въпросите: какво е
бъдещето на индивида в условията на злоупотреби с „властта да се
информира” и принудителния интелектуален интегризъм в аудио-
визуалното пространство? Какво ще се случи с човешката
индивидуалност, когато правото ѝ на информация се превръща в
принудително начало, а интелектуалната ѝ свобода се подменя с
принудителна необходимост? Как новата комуникационна ситуация влияе
върху читателската ситуация от края на XX век? Защо четенето може да
бъде ефикасен антиманипулативен и уравновесяващ метод за
информационна „хигиена” на човешката индивидуалност?
Обособените три основни точки: 1. Средството за
междуиндивидуална комуникация. 2. Четенето като комуникация и процес
за запазване на информационното равновесие. 3. Читателска
индивидуалност Читател - телевизионен зрител, - следват логиката на
изследвания проблем: средство - процес - субект.
Изложението е насочено първо към анализ на средството, тъй като е
приета Маклуъновата теза, според която спецификата на средството е
основен фактор в комуникативната верига. Приложението на
постановката, че всяка комуникация е и манипулация, налага
обстоятелството, че всеки текст, като „тълкуващо отношение” или
„субективен образ на социалното”, има потенциални възможности за
манипулация. В този смисъл се извършва анализ и на негативно
манипулиращия писмен текст, т.е. на „масовия” текст, обслужващ
потребностите на тълпата (1.5). както и на превъплъщението на писмения
текст в аудио-визуална версия (1.6).
Тъй като четенето е уникален, субективен творчески процес, се
изгражда относителен вариант на същността му. С цел да се осъществи
комплексен анализ на информационно-трансформиращата роля на
четенето, се разглежда комуникативно-психологическия му модел.
Процесът „четене” се изследва под формата на междуиндивидуална
комуникация, като алтернативна интелектуална дейност сред изобилието
на манипулативни стратегии в комуникативното пространство. За предмет
на конкретния анализ се приема всеки писмен (художествен и
нехудожествен) текст.
Колизия не съществува както между средствата, така и между
процесите на комуникация. Бъдещето на четенето зависи от неговия
субект, т.е. човекът-читател носи тази социо-културна отговорност,
поради което в основата на изследванията на „четенето” трябва да се
постави читателското поведение. В кризисни ситуации, особено днес.
когато четенето все повече се превръща в „осъзната обективна и
субективна трудност”, на преден план излиза методологическата
необходимост от изучаване на нетипичните стратегии за комуникативно
поведение. В центъра на изложението (на точка 3.) е поставен
комуникативно-психологическия модел на читателя, а за целите на
съпоставителния анализ е въведен съответния модел на телевизионния
зрител, при което е изключена фигурата на професионално-критичния
наблюдател, провел своята подготовка отново като читател.
Днес се забелязва появата на ново поколение: третото телевизионно,
аудио-визуалното, безкнижното. Тази тенденция може да се окаже
фатална за интелектуалните устои на информационното общество.
Моментът на селекция е ключов в мотивацията на индивида при пре-
нагласата за избор на комуникативно поведение. Затова е предложена
интерпретация на математическата формула на Уилбър Шрам,
посредством която се установяват причините за така актуалния отказ от
четенето и за едностранната ориентация към аудиовизията (с. 188-189).
След проведения съпоставителен анализ на ниво основни психични
процеси при субектите в двата типа комуникация, са очертани два извода:
1) телевизионен зрител, който не е читател, е на път да осъществи
интелектуален регрес, т.е. да се доближи до тълпите от дописмената,
устно-зрелищната цивилизация: 2) в аудио-визуалната цивилизация
потребителят на информация лесно може да пропусне етапа на
ограмотяване в четмо и писмо, с което, обаче, несъзнателно би се
превърнал в манипулант на иконичността и вербалността.
След получената от съпоставителния анализ представа за позитивите
и негативите на писмената и на аудио-визуалната комуникации, с чувство
на социална отговорност и с хуманен ангажимент, се предлага вариант на
„противодействие на въздействието”, на интелектуално поведение за
съхраняване на индивидуалността.
ОБОБЩЕНИЕ И РЕЗУЛТАТИ
В контекста на всеки дискурс „авторът убеждава, читателят
преценява” (сентенция, свързана с проблематиката на дисертационния
труд). С оглед да се постави интерпретационна граница на изследването,
защото, както всеки текст, е предразположено към „отворено четене” (У.
Еко), може да се обобщят в структурния вид възможностите на четенето за
филтриране на манипулативни послания:
1) богатият читателско-комуникативен опит и формираният
вътрешен информационен излишък служат успешно за информационното
уравновесяване на читателя със средата;
2) класическите писмени текстове, като най-богатия фонд от
културни кодове, най-подходящото средство за генериране на културни
ценности, позволяват културтрегерство без „посредничество” и
„нормативност” и формират богата индивидуална култура, осигуряваща
свобода за прекодиране и антиманипулативност;
3) високата информационна култура на читателя гарантира
неговия богат тезаурус, висок интелект и умения за превод на чужди
културни кодове – важни антиманипулативни филтри;
4) информираността на читателя е белег на интелектуалната
нагласа за филтриране на полезното и новото; за селективност на
възприятията, изразяваща се в критичност, предпазване от дисонантни
комуникации, съзнателна невъзприемчивост; за освобождаване от
ненужна информация с помощта на въображението (като своеобразен
„компенсаторен механизъм” и „организатор” на закономерности);
5) като интелектуално-познавателен процес, четенето осигурява
субективно отмерен темп за интелектуални анализи, за следене на
логическите аргументи и за откриване на ирационалните моменти в
комуникативния акт;
6) четенето притежава уникален комплекс от функции,
неутрализиращи негативните манипулативни интервенции:
индивидуализираща, контраконформистка, информационно-
уравновесяваща (или екологична), антиципираща, евристична
(стимулираща мисловната дейност към открития и осъществяване на
иновации);
7) пълноценното, поетапно четене осигурява и поетапно
филтриране на информацията;
8) автокомуникацията, характерна за усамотеното четене,
представлява сигурна бариера пред манипулаторите от външната среда;
9) рекомуникацията (повторното четене) е важен
антиманипулативен метод на реинформиране;
10) алтернативата „да бъдем”, т.е. да съществуваме, да знаем, да
мислим и да творим, е реално осъществима посредством писмения
текстови свят.
Тъй като „четящото общество” трябва да бъде съхранено и в
условията на „информационното общество”, като практически извод
настоящият дисертационен труд предлага умело да се съчетава ценността
на традиционните с перспективността на модерните комуникационни
средства. Ако понятието „динамичен стереотип” се интерпретира в
контекста на информационното общество, изводът е, че интелектуалното
развитие на индивида трябва да съчетава новите принципи на „ускорение”
и „адхокрация” (преходност) със заварените нравствени принципи и
традиционни ценности. В този смисъл: писменият текст трябва да
изпълнява ролята на „стереотипното”, т.е. трайното, устойчивото и
консервативното у човека, качествено определеното, без което той не би
съществувал, а обществото би се разпаднало. Стимулът за промяна и
усъвършенстване, т.е. „динамичното”, без което настъпва девалвация на
интелектуалните умения, принуждава индивидуалността да се
уравновесява с динамиката на новата технологична среда. Или, съобразно
обекта на настоящото изследване: съзнателно, целенасочено и селективно
аудио-визуално потребление и много четене – най-рационалната
комбинация за модерния свят на медиите.
Това трябва да е пътят, чрез който може да се преодолее
пренебрежителното, подценяващото отношение към писмената
комуникация, което в социо-културната сфера подменя реалността чрез
манипулация с визуални ценности и затваря обективното разбиране на
ценността „четене” за бъдещи научни изследвания.
Може да се изрази надеждата, че опитът за реабилитация на
писмената комуникация, чрез релацията „индивидуалност – аудио-
визуална манипулация – четене” е убедителен.
СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Дисертационният труд представлява комплексно изследване на
недостатъчно разработен проблем, с общокултурна и социална актуалност:
проблемът за четенето в условията на аудио-визуалната среда, поставен в
качествено нова ситуация и в нов аспект.
2. Развита е нова научна идея: четенето като противодействие на
аудио-визуалната манипулация, с оглед съхраняване индивидуалността на
реципиента.
3. Чрез критичен анализ на комуникативните и манипулативните
процеси и на ефекта от въздействието им в релацията „четене – аудио-
визуално възприемане” е обособен комплекс от фактори-филтри,
гарантиращи антиманипулативната стратегия на читателя.
4. Обоснована е възможността за интелектуално оцеляване на
индивидуалността и за реабилитация на писмената комуникация, при
гарантиран минимум от четене. За целта е изграден вербален модел и
понятие за „информационно равновесие” на индивида в контекста на
направлението „комуникационна екология”.
5. Представена е нова интерпретация на писмения текст като
„субективен виртуален образ на действителността” и средство за
междуиндивидуална комуникация; на четенето като „индивидуална
херменевтична творческо-конкретизираща и евристична дейност” и нова
категоризация на читателя (читател–индивидуалност, читател–тълпоид,
читател–зрител).
