Vojvodovská bibliografická inventura — druhé kolo (bibliografický soupis bulharsky psaných prací o Vojvodovu, české krajanské obci v Bulharsku do r. 2020)

Vojvodovská bibliografická inventura— druhé kolo (bibliografický soupis bulharsky psaných prací oVojvodovu, české krajanské obci vBulharsku do r.2020)1 Marek Jakoubek2 Voyvodovo bibliography— the second round (Abibliography of Bulgarian works on Voyvodovo— the only Czech village in Bulgaria, up to 2020) The contribution presents acomplex bibliography of texts related to the only Czech village in Bulgaria— Vojvodovo, written in Bulgarian and published up to 2020. The items are arranged in an alphabetical order according to the author’s surname; where the name of the author is missing, the item is arranged according to the first letter of the title. KEYWORDS: Vojvodovo; bibliography; Bulgaria; compatriots The greatest challenge while dealing with this area of research is definitely the lack of bibliography3. ÚVOD Ať již badatel realizuje výzkum terénní či archivní, ať již jsou zdrojem jeho informací živí lidé či písemné prameny, prakticky vždy se snaží svá vlastní bádání uvést do souvislosti stím, co již bylo ozvolené tematice napsáno, byť by se ivůči stávajícím publikacím stavěl kriticky asjejich závěry nesouhlasil. Znalost literatury kpojednávanému tématu je tedy jakousi podmínkou sine qua non jakéhokoli relevantního studia. Nárok obeznámenosti sdosavadními pracemi ssebou ovšem nese jeden pozoruhodný paradox— nejúplnější bibliografii ktématu, která by byla nejvíce potřeba na začátku studia, má badatel obvykle kdispozici na jeho konci. Důvod je zřejmý— pokud se nejedná odnes běžné rychlovýzkumy, trvající co možná nejkratší možnou dobu, ale skutečný výzkum hodný toho jména, objevují se texty, resp.dokumenty, vztahující se ke zvolené problematice, teprve postupně— ačasto inečekaně—, jak se badatel propracovává kdalším adalším, často předem netušeným zákoutím avrstvám svého 1 Tato práce vznikla za podpory projektu Kreativita aadaptabilita jako předpoklad úspěchu Evropy vpropojeném světě reg. č.: CZ.02.1.01/0.0/0.0/16_019/0000734 financovaného zEvropského fondu pro regionální rozvoj. 2 Ústav etnologie FF UK, kontakt: [email protected]. 3 Pantović and Stefanović-Banović 2015: 148. OPEN ACCESS 112 STUDIA ETHNOLOGICA PRAGENSIA 2/2020 předmětu zájmu. Mnohé objevy, často zásadních pramenů, přijdou až po letech. Důvody pro to jsou nejrozmanitější. Aikdyž možná ivtéto oblasti existuje štěstí začátečníka, vtypickém případě je nalezení nového pramene odměnou za trpělivé asystematické studium, proto se také daný proces nedá urychlit. Studium problematiky „českého“ Vojvodova, tedy období mezi lety 1900–1950, kdy tuto obec, nacházející se vseverozápadním Bulharsku, obývala česká krajanská komunita, jistě není na svém konci. OVojvodovu ajeho obyvatelích toho (snad) již víme poměrně dost, proces poznávání vojvodovské minulosti je ale zpovahy věci nekonečný amnohé důležité poznatky nepochybně teprve čekají na odhalení. Na druhou stranu, „nová vlna“ badatelského zájmu otuto obec, kterou zahájil na konci osmdesátých let minulého století svými výzkumy bulharský etnolog Vladimir Penčev, již trvá dostatečně dlouhou dobu na to, aby již mělo smysl ohlédnout se zpět; rozhodně je za čím. Od dob Penčevových prvních výzkumů se studium vojvodovské tematiky rozrostlo natolik, že je dnes bez větších rozpaků možné tvrdit, že „asi žádné [zahraniční] české lokalitě nebylo věnováno tolik odborných publikací jako vesnici Vojvodovo vseverozápadním Bulharsku” (Bočková 2016: 132); publikací věnovaných tomu či onomu aspektu vojvodovských dějin je dnes již tolik, že G.Fatková píše dokonce osamostatném badatelském diskurzu— vojvodovologii (Fatková 2013: 10). Množství písemných pramenů kdějinám Vojvodova se tedy od doby, kdy V.Penčev psal (bulharsky, samozřejmě) svá první vojvodovská pojednání, značně rozrostlo. Kdyby měl V.Penčev ve své době kdispozici veškeré dnes známé prameny, jeho díla by jistě vypadala jinak. Víme-li ale dnes oVojvodovu více, než tehdy věděl V.Penčev, sjistotou je tomu tak na základě jeho tehdejších prací. Anejinak tomu bude isnejnovějšími pracemi kvojvodovské problematice— iony zastarají a(le) dají vzniknout pracím lepším, informovanějším, opírajícím se mj.iovětší počet pramenů. Aby se tak mohlo stát, ato co nejsnáze, bude prospěšné takříkajíc provést bibliografickou inventuru aprezentovat na jednom místě soupis veškerých známých prací kdanému tématu tak, aby byl jejich systematický přehled každému potenciálnímu zájemci přímo dostupný. Uvedenou inventuru jsme zahájili vroce 2014, kdy jsme publikovali bibliografický soupis českých aslovenských prací, věnovaných problematice Vojvodova (Jakoubek 2014), který shrnoval veškeré (nám známé, resp.námi dohledané) texty kvojvodovské problematice, publikované vuvedených jazycích. Už vdobě vydání této bibliografie bylo zřejmé, že se jedná opřehled, který má-li ijen pomýšlet na reprezentativitu, bude muset být záhy doplněn ozdroje, publikované ve druhém (ne-li prvním) jazyce vojvodovských zkoumání— bulharštině. Sestavení odpovídajícího bibliografického přehledu se nakonec zpozdilo ocelých šest let. Během nich ovšem, mimo jiné, vyšly např.idalší dvě bulharsky psané monografie, věnované dějinám Vojvodova ajeho obyvatel (Будилова— Якоубек 2014; Якоубек 2016); daná prodleva tedy hned zněkolika stran přispěla kbohatší bibliografii. Navzdory tomu ale chápeme publikaci přehledu bulharsky psaných prací kvojvodovským dějinám především jako smazání dluhu, který jsme vroce 2014 ustavili rozhodnutím zveřejnit bibliografii pouze českých aslovenských pramenů. Pomineme-li strukturální limity této bibliografie, tedy skutečnost, že se omezujeme pouze na zdroje bulharské provenience, je patrně nikdy nedosažitelným ideáOPEN ACCESS MAREk JAkOUbEk 113 lem soupisu předložení kompletního vyčerpávajícího souhrnu referencí na veškeré práce zabývající se obcí Vojvodovo ajejími obyvateli. Co se ovšem kritéria zařazení odpovídajících prací do soupisu týče, bylo širší než jen explicitní vazba na obec Vojvodovo ajeho obyvatele. Vzhledem kdějinným peripetiím založení Vojvodova, jemuž předcházel krátký, tříletý pobyt vobci Sesek, jakož idruhotné migraci zVojvodova do obce Dolno Ezerovo (do r.1934 Vaya-köy) aBelinci (turecky Akçalar), zahrnuje soupis také práce týkající se těchto lokalit. Kromě klíčových slov „Sesek“, „Vojvodovo“, „Gladno pole“ (lokalita, na níž bylo Vojvodovo založeno), „Belinci“ a„Dolno Ezerovo“ (ajejich variant), resp.„vojvodovští (belinští atp.) Češi, resp.Slováci“, byly pak do soupisu zařazeny také práce, ve kterých se— bez konkrétní zmínky názvů daných obcí— odaných lokalitách ajejich obyvatelích pojednává pod termínem „bulharští Češi (resp.Slováci)“; vprincipu výhradní složkou této množiny textů jsou přitom práce zabývající se problematikou reemigračních procesů po druhé světové válce, vjejichž rámci do ČSR přesídlili také právě vojvodovští abelinští Češi aSlováci. Co se konkrétní skladby položek vsoupisu rýče, bibliografické záznamy jsou řazeny abecedně (resp.podle pořadí grafémů cyrilské abecedy) podle autorů. Je-li uzdrojového textu autor uveden pouze iniciálami, je položka zařazena do abecedního seznamu podle iniciál; absentuje-li odkaz na jméno autora vůbec, je položka zařazena abecedně podle titulu. LITERATURA KÚVODU Bočková, Helena (2016) Kňourek, Bořivoj— Budilová, Lenka, J. 2015. Dům ve Vojvodovu. Stavebně-historický vývoj, kulturní asociální rozměr, Brno: Centrum pro studium demokracie akultury (recenze), Studia Ethnologica Pragensia 2/2016, str.132–139. Fatková, Gabriela (2013) Fenomén Vojvodova vrámci české sociální akulturní antropologie: kolaborativní etnografie vpraxi, in: Fatková, Gabriela— Budilová, J.Lenka— Jakoubek, Marek— Močičková, Jitka— Močička, Roman— Maglia, Radka: Vojvodovo: historickoetnologická ohlédnutí, Plzeň: Vydavatelství ZČU vPlzni, str.9–29. Jakoubek, Marek (2014) Bibliografický soupis českých aslovenských prací oVojvodovu, české krajanské obci vBulharsku (do r.2013), Porta Balkanica, roč. VI., č.2., str.62–77. Pantović, Branislav and Stefanović-Banović, Milesa (2015) In Between Everyday Life and Nostalgia (Emigrants from Serbia and Montenegro in Argentina), Slovenský národopis 2 (63), str.146–160. * Будилова, Ленка Я.— Якоубек Марек (2014) Българските чехи. Случаят Войводово. Социалноантроположки ескизи. София: Парадигма. Якоубек, Марек (2016) Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители. София: Парадигма. * * * OPEN ACCESS 114 STUDIA ETHNOLOGICA PRAGENSIA 2/2020 BIBLIOGRAFICKÝ SOUPIS BULHARSKY PSANÝCH PRACÍ OVOJVODOVU DO R.2020 Б Балевски, Симеон (2016) Европейците от село Бутан. Вестник Десант 7.4.2016; http://www.desant.net/show-news/35559. Бланар, Винцент (1960) Влиянието на българския език върху езика на словаците ичехите в България. B: Eзиковедско-етнографски изследования в памет на академик Стоян Романски. София, c.79–89. Божинов, Тодор (2016) Марек Якоубек. Войводово, едно непознато чешко село в България. София: Парадигма, 2013 (рецензия), Български фолклор Год. XLІI, 2016, кн. 1, c.98–99. Ботик, Ян (1995) Словаците в България (Бележки за тяхното историческо иетнокултурно развитие), Българска етнология 2: 31–44. Ботик, Ян (2017) Борживой Кньоурек, Ленка Будилова. Домът във Войводово. Историко-строителен развой, културни исоциални параметри. Бърно, 2015 (Bořivoj Kňourek— Lenka J.Budilová. 2015. Dům ve Vojvodovu. Stavebně-historický vývoj, kulturní asociální rozměr. Brno: CDK.) Българска етнология 1: 110–112. Будилова, Ленка— Михайлова Миглена (2007) Нецо Петkов Нецов. “История на Войводово“; (рецензия), Българския фолклор, 2007, č.4, str.128–130. Будилова, Ленка Я.— Якоубек Марек (2014) Българските чехи. Случаят Войводово. Социалноантроположки ескизи. София: Парадигма. В Василева, Бойка (1985) Преселване на чехи исловаци от България в Чехословакия след Втората световна война, Векове II. c.27–31. Василева, Бойка (1991) Миграционни процеси в България след Втората световна война. София: УИ «Св. Климент Охридски». Веселинова, Радост (2013) Нов нюанс към палитрата на българо-чешките отношения, Роден глас брой 4/2013, c.12–13; http://bgklub.cz/rodenglas/PDF/1304/ RG1304_12-13.pdf Врачанска област ХХ-XXI век. Справочно издание. Враца: изд. „Гебра“. Вътрешни новини, Христианский свят, 01/07/1912, No.7–8, с.127–128. Г Георгиев, Ст.— Икономов, Т. (1904) Пътеводител за Оряховска околия, Свищов: Оряховско туристическо дружество „Дунавски турист”. Георгиева, Румяна. 2012. Войводово— къс от чешко-българската история, Българи. Спиcание за българите в Чехия. Бр. 1, c.29; https://www.blgari.eu/ ArchivPDF/1201/www/1201-29.pdf. Гладкова, Хана (1996) Влияние на социалното поведение на чешките преселници в България върху езиковата комуникация, В: Виденов, Михаил (съст.) OPEN ACCESS MAREk JAkOUbEk 115 Език исоциалните контакти. Проблеми на социолингвистиката V.София: Международно социолингвистическо дружество, с. 136–139. Гърков, Огнян (2020) 100 години от установяването на дипломатически отношения България— Чехословакия; http://ogniangarkov.blog.bg/lichnidnevnici/2020/03/16/100-godini-ot-ustanoviavaneto-na-diplomaticheski-otnosheniia.1700902. Гюков, Антон (2006) По петите на Клео (Моята малка делиорманска Eвропа). Калейдоскоп на спомени. Стара Загора: Шибилев. Д Димитров, Васил (2018) „Изгубеният свят” на чехите протестанти в България— „историческо огледало” на нашето съвремие; https://kulturni-novini.info/ sections/64/news/27262-izgubeniyat-svyat-na-chehite-protestanti-v-balgariyaistorichesko-ogledalo-na-nasheto-savremie. Димитров, Васил (2020) Budilova, L., M.Jakoubek. Bulgarian Protestants and the Czech Village of Voyvodovo. Sofia: New Bulgarian University, 2017 (рецензия), Българска етнология Год. ХLVI 2020 Кн. 3, c.450–453. Драгомиров, Павел Василев (2008) Американското научно богословско училище в гр. Свищов. B: Вергилий Кръстев (ed.) „Изгревът“ на Бялото братство. Пее исвири, учи иживее. Том 21. София: Житен клас, c.48–57; https://petardanov. com/Izgrevi/24/Izgreva_Tom_24.pdf. Духовно слово: Месечник за благовестие, духовен живот иизучаване на Библията, No.7. Год. XIII., 1937. c.16. Е Елдъров, Светлозар (2002) Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване, София: IMIR; http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_ Elderov_Katolicite_v_BG.pdf. Ж Жечева, Руска— Станка Радойнова— Биню Дончев— Елена Боева (2003) Ваякьой— Долно Езерово. Летопис. Бургас: Издателство «Либра Скорп». З Указ Но. 152. Закон за признаване новозаселени места за самостойни иза преименуване на някой от тях. Държавцен вестник 8.април 1931, год. LIII, брпй 6, с. 1. Зеленгоров, Владимир— Петко Младенов— Анета Владимирова. 1969–1979/2017. Село Белица Ихтиманска Община, Софийски окръг (Материали за историята на селото). София: „Маклер” ООД; https://selobelitsa.com/page/22/. OPEN ACCESS 116 STUDIA ETHNOLOGICA PRAGENSIA 2/2020 Й Йолкова, Галина (2000) 100 години Войводово. Влюбени в родния си дом, заедно в делник ипраздник, В: Общинския вестник Мизия 29.8.2000, год. XL, бр. 8 (779), с. 1, 4. Йолкова, Галина (2011) В Чехия излезе книга за Войводово, Мизия. 28.12.2013, год. 50, бр. 898, c.1–2. К Караджова, Светлана (2012) Мъка, заключена между четири стени; dostupné na: http://karadzhova.blogspot.com/2012/06/blog-post.html. Коларска, Ирина (2006) История на село Войводово— поглед към минало, настояще ибъдеще (Jakoubek, M. & Nešpor, Z. & Hirt, T. /eds./— Neco Petkov Necov: Dějiny Vojvodova, vesnice Čechů aSlováků vBulharsku), Homo Bohemicus 2–3/2006, Чешкото възраждане. Почитки ипочерки, c.202–205. Коларска, Ирина (2013) Нещо старо, нещо ново инещо загатнато в новата книга за Войводово на чешкия етнолог Марек Якоубек. Български фолклор 4, c.485–488. Коларска, Ирина (2013) Якоубек, Марек: Войводово едно непознато чешко село в България. София: Парадигма 2013 (рецензия), Slavistická folkloristika. Informačný bulletin Medzinárodnej komisie slovanského folklóru pri Medzinárodnom komitéte slavistov. Vol.10, 2012–2013, č 1–2, s.29–30, http://www.slavu.sav.sk/casopisy/folk/ slf_12_13.pdf. Колев, Камен. 2015. Антрополози от Чехия изследват българско село. Вестник Десант 4 Август 2015; http://www.desant.net/show-news/33725. Кръстева, Анета. 2000. 100 години на Войводово. Една прекрасна слав от националност. Враца днес. бр. 30.6. 9.— 12.9.2000. с. 3. Кузмова, Михаела (2006) Нецо Петkов Нецов. “История на Войводово. Едно село на чехи исловаци в България”; (рецензия), Балканистичен Форум / Balkanistic Forum No.1–3/2006, c.444–447. Кузмова, Михаела (2011) Marek Jakoubek. Vojvodovo. Etnologie krajanské obce. Centrum pro studium demokracie akultury. Brno, 2010, Български фолклор, Год. ХХХVІI, кн. 2, c.99–102. Кузмова, Михаела (2011) Marek Jakoubek. Vojvodovo. Etnologie krajanské obce. Centrum pro studium demokracie akultury. Brno, 2010, Хомо Бохемицус (Homo Bohemicus) 1/2011, c.57–63; dostupné na: http://bohemiaklub.org/site/pages/ page_4_5/HB-2011-1/HB-2011-1-print.pdf. Куличев, Христо. 2012. Процесите: Партията срещу църквата. Софи: ЕТ Госпъл. Криванкова, Теменужка (2016) Войводово— село на много народности, B: Якоубек, Марек (2016) Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители. София: Парадигма, c.167–170. OPEN ACCESS MAREk JAkOUbEk 117 М Мандажиева, Ели (2014) Феноменът „Войводово“, Роден глас 2/2014, c.11. http:// bgklub.cz/rodenglas/PDF/1202/RG1202_10-11.pdf. Маринов, Васил (1941) Дели-орманъ. София: С.М.Стайковъ. Мархолева, Красимира (2013) Премиера на книги, посветени на чешко-българските връзки. Българи. Спиcание за българите в Чехия. Бр. 2, c.34–35; https:// www.blgari.eu/ArchivPDF/1302/www/Bulgari_2013_02.pdf. Матанова, Таня (2011) За някои славянски общности в България— миграции, формиране иидентичност (на примера на интеретничните семейства итехните деца). B: Хайдиняк, Марко (Съст.) Миграции, пол имеждукултурни взаимодействия в България, София: Международен център за изследване на малцинствата икултурните взаимодействия, c.319–333; http://imir-bg.org/ wp-content/uploads/2014/01/Migracii_PRESS.pdf. Махова, Барбора (2012) Чешките етнолози за България— ново начало на старата традиция? Littera et Lingua, лято 2012. http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/ en/node/1851. Мичев, Николай (2005) Речник на имената истатута на населените места в България 1878–2004. София: Издателска къща Петър Бероне. Момчил, Петров (2001) История на Българското протестантство между двете световни войни; Софийски Университет (неиздадена); http://www.geocities. ws/muntzer2/. Н Нецов, Нецо Петков (2016) История на Войводово, B: Якоубек, Марек (2016) Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители. София: Парадигма, c.47–138. Николов, Богдан (1974) Възроденото имe на древна Мизия, ІХ. Отечествен зов 22.ІV. 1974. Николов, Богдан (2016) Войводово (Гладно поле). B: Якоубек, Марек (2016) Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители. София: Парадигма, c.143–148; (reprint kapitoly Николов 1996). Николов, Богдан (1996) От Искър до Огоста. Историята на 125 села иградове от бившия Врачански окръг. София: Алиса. Николова, Капка (2006) България: пътеводител. София: ТАНГРА ТанНакРа. Нягулов, Благовест (1999) Банатските Българи. София: Парадигма. П Пелова, Весела (2000) Малцинствата в Северозападна България през очите на полицая (един документ от 1934 година). Епохи (Велико Търново) 8, 3–4, с. 5–20; dostupné na: file:///C:/Users/Marek/AppData/Local/Temp/3739-2.pdf. OPEN ACCESS 118 STUDIA ETHNOLOGICA PRAGENSIA 2/2020 Пелова, Весела (2016) Чехословашко малцинство. B: Якоубек, Марек (2016) Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители. София: Парадигма, c.171–172; (reprint části textu Пелова 2000). Пенчев, Владимир (1988) Някои проблеми на адаптацията на чешките заселенци в Северозападна България, В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Св. 15. София, с. 480–492. Пенчев, Владимир (1995) Българските чехи— “свои” и“чужди” сред “свои” и“чужди”.— В: Българите в Средна иИзточна Европа. София, 155–160. Пенчев, Владимир (1996) Аз итой. Образът на „другия“ у българските чехи ичешките българи, Práce zdějin slavistiky, sv. 18, s.43–49. Пенчев, Владимир (1997) Социалнопсихологически нагласи за емиграция в периоди на преход (40-те и90-те г. на ХХ в.).— В: Преходът в България през погледа на социалните науки. София, 137–141. Пенчев, Владимир (1998) Mежду своечуждото ичуждосвоето. За някои проблеми на етнокултурната идентичност на „българските“ чехи и„чешките“ българи, Славянска филология Св. 22, София, c.299–310. Пенчев, Владимир (1998) Пътят към Ханаан, или какво довежда чехите в България ибългарите в Чехия, Етносоциални икултурноантропологични модели. Литературноведни илингвистични аспекти. Шумен, c. 94–103. Пенчев, Владимир (1999) Stereotypia bohemoabulgarica, или как положителните предосвобожденски стереотипи на чехите за България бързо бяха забравени след това по недостроените ж. п. линии на Балканския полуостров.— В: Език. Литература. Идентичност. София,182–187. Пенчев, Владимир (2001) Паралакс в огледалото или за мигрантските общности в чуждоетнична среда (чехи исловаци в България, българи в Чехия). София: Херон Прес ООД. Пенчев, Владимир (2003) Чешките темели на следосвобожденска България, Европа 2001, бр. 5, год. X, с. 14. Пенчев, Владимир (2005) По серпентините на (себе)(друго)познаването. В: Проблеми на българския фолклор. св. 10. София: Издателство БАН, с. 428–433. Пенчев, Владимир (2006) „Типология на етничните общности в другоетнична среда. Чехи исловаци в България“, in Štěpánek, Václav (ed.) Studia Balkanica Bohemoslovaca VI (sv. 1). Brno: Matice moravská, s.457–467. Пенчев, Владимир (2008) Етнокултурна идентичност на етничните общности в другоетнична среда (Българи в Словакия исловаци в България). Славянска филология. Т. 24, c.218–231. Пенчев, Владимир (2008) Типология на чешката инвазия в България след Освобождението.— В: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Прага, 2008, Посолство на Република България вЧешката република, с.110–118. Пенчев, Владимир (2009) Чешкият „десант“ в следосвобожденска България, Българи, Ho. 2, c.32–34. Пенчев, Владимир (2009) За чешка инвазия в България след Освобождението, B: Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане, София: Валентин Траянов, c.193—200. OPEN ACCESS MAREk JAkOUbEk 119 Пенчев, Владимир (2013) Пилсенската Българистика. B: Младенова, Маргарита— Радост Железаровa (съст.) Славянските езици отблизо. Сборник в чест на 70-годишнината на доцент Янко Бъчваров. София: УИ „Св. Климент Охридски», c.512–517. Попов, Божидар (2011) Спомени от живота на чехите, живяли в с. Войводово, Хомо Бохемикус (Homo Bohemicus) 4/2009, c.30–46. Пржибил, Мирослав (2003) 110 години чешка исловашка общност в България. Европа 2001, год. X, бр. 5, с.19; http://www.euro2001.net/index.shtml/ issues/1_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/5_2003/stat_7.html. Р Радев, Пламен 2019. Братята чехи иголямата им колония в Разградския край. Ekip7 Разград— История; https://archive.ekip7.bg//?option=com_content&task =view&id=27480&Itemid=1. Резултати от преброяване на населението в царство България по общини инаселени места (1900, 1910, 1920, 1934), IV. oкръг— Враца. София: Държавна печатница. С Сечанов, Иван Я. (1914) Апел, Христианский свят, 01/07/1914, No.7, с.16. Сечанов, Иван Я. (1911) Вътрешен oтдел, Христианский свят. 01/12/1911, No.12, с.16. Сечанов, Иван Я. (1914) Духовно— културното дело в Войводово иоколността, Христианский свят, 01/05/1914, No.5, с. 5–7. Стоянов, Любомир, К. (2005) Ковачица— Наша земя под слънцето. (Сказание за Давидовия род от село „Ковачица“). София: Авантгард. Т Т. Г-въ (1908) За Епвортските Дружини: Нещо за Епвортската дружина в с. Войводово Христианский свят, 01/06/1908, No.6, 117–118 с; http://catalog.libvar.bg/view/ show_pdf.pl?id=1435&year=1908&month=06&day=01&issue=6. Терзиева, Екатерина (2019) Трудолюбиви земеделци основават чешко село у нас. ДУМА 5 Февруари 2019, брой: 24; https://www.duma.bg/trudolyubivizemedeltsi-osnovavat-cheshko-selo-u-nas-n184582. Терзиева, Екатерина (2015) Как трудолюбиви земеделци основаха чешко село в България, Агроновините 3.8.2015; https://agronovinite.com/kak-trudolyubivizemedeltsi-osnovaha-cheshko-selo-v-balgariya/. Тодоров, Величко, съст. (1995) Чехи в България— История итипология на една цивилизаторска роля. София: Издателство на БАН. Ф Фаткова, Габриела— Ива Кастелова (2014) Спомени от Мъглишкия манастир ибългарските чехи в Нови Пршеров или един друг поглед над чешкоOPEN ACCESS