Surgery vol 89 Issue 3 Supplement

СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 1 Основано през 1934 г. ХИРУРГИЯ том 89, брой 3 Supplement Print ISSN: 0450-2167, Online ISSN: 3033-151X ОФИЦИАЛНО ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ХИРУРГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО Established in 1934 SURGERY Vol.89, Issue 3 Supplement Print ISSN: 0450-2167, Online ISSN: 3033-151X OFFICIAL JOURNAL OF THE BULGARIAN SURGICAL SOCIETY Предшественик на днешното списание •Хирургия• е първото периодично хирургическо списание у нас •Известия на българското хирургическо дружество•, основано през 1934 г. от проф. Александър Станишев и проф. Параскев Стоянов с главен редактор проф. Гочо Москов The predecessor of the present journal •Surgery• is the first surgical periodical journal in Bulgaria: •Journal of the Bulgarian Surgical Society• founded in 1934 by prof. Aleksander Stanishev and prof. Paraskev Stoyanov, with editor-in-chief prof. Gocho Moskov EDITORIAL ADDRESS FOR CORRESPONDENCE: Elena Arabadzhieva, MD, PhD, Department of General and Hepato-Pancreatic Surgery, University Hospital "Alexandrovska" 1, Georgi Sofiyski Blvd., 1431, Sofia, Bulgaria e-mail: [email protected] Website: bgss.eu Published: Oct 2025 Indexed in: Zenodo: https://zenodo.org/communities/surgery/ Copyright: © 2025 by the authors. Published by Bulgarian Surgical Society, Sofia, Bulgaria. https://bgss.bg All articles are published as an open access articles distributed under the terms and conditions of the Creative Commons Attribution (CC BY 4.0) license. Fonts: Sofia Sans Font Family СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 2 РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Колегия: Проф. д-р Димитър Стойков Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски Проф. д-р Атанас Йонков Проф. д-р Теофил Седлоев Проф. д-р Добромир Димитров Проф. д-р Свилен Маслянков Доц. д-р Светослав Тошев Доц. д-р Александър Златаров Проф. д-р Никола Колев Доц. д-р Михаил Радионов Проф. д-р Васил Божков Доц. д-р Веселин Маринов Проф. д-р Георги Гърбев Доц. д-р Георги Минков Полк. проф. д-р Даниел Костов Подполк. доц. д-р Георги Попиванов Доц. д-р Теодор Атанасов Проф. д-р Илия Лозев Проф. д-р Йовчо Йовчев Доц. д-р Олег Чолаков Проф. д-р Пенка Стефанова Проф. д-р Панайот Куртев Доц. д-р Георги Янков Полк. доц. д-р Пламен Иванов Проф. д-р Пламен Чернополски Доц. д-р Радосвет Горнев Проф. д-р Румен Пандев Д-р Свилен Арнаудов Доц. д-р Стоян Сопотенски Проф. д-р Христо Цеков Проф. д-р Христо Шивачев Доц. д-р Цветан Минчев Доц. д-р Цанко Цанков Доц. д-р Цонка Луканова Доц. д-р Пенчо Тончев Доц. д-р Аркади Иванов Международна колегия: Проф. д-р Иринел Попеску, Румъния Доц. д-р Флорин Ботеа, Румъния Проф. д-р Ендер Дулунду, Турция Проф. д-р Яман Токат, Турция Главен редактор: Проф. д-р Манол Соколов Зам. главен редактор: Проф. д-р Кириен Кьосев Главен секретар: Доц. д-р Елена Арабаджиева Секретари: Доц. д-р Полина Маринова Д-р Цветан Попов Д-р Цветан Тричков Д-р Радослав Костадинов Редакционен съвет: Проф. д-р Никола Владов Проф. д-р Кирил Драганов Акад. д-р Дамян Дамянов Проф. д-р Александър Юлиянов Проф. д-р Росен Димов Проф. д-р Росен Маджов Проф. д-р Сергей Илиев Проф. д-р Николай Белев Проф. д-р Ивелин Такоров Проф. д-р Васил Михайлов Проф. д-р Димитър Буланов Онлайн издание: Кирил Камбуров СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 3 EDITORIAL BOARD Editorial Board: Prof. Dr. Dimitar Stoykov Major General Prof. Dr. Ventsislav Mutafchiyski Prof. Dr. Atanas Yonkov Prof. Dr. Teofil Sedloev Prof. Dr. Dobromir Dimitrov Prof. Dr. Svilen Maslyankov Assoc. Prof. Dr. Svetoslav Toshev Assoc. Prof. Dr. Alexander Zlatarov Prof. Dr. Nikola Kolev Assoc. Prof. Dr. Mihail Radionov Prof. Dr. Vasil Bozhkov Assoc. Prof. Dr. Veselin Marinov Prof. Dr. Georgi Garbev Assoc. Prof. Dr. Georgi Minkov Col. Prof. Dr. Daniel Kostov Lieutenant-Col. Assoc. Prof. Dr. Georgi Popivanov Assoc. Prof. Dr. Teodor Atanasov Prof. Dr. Iliya Lozev Prof. Dr. Yovcho Yovchev Assoc. Prof. Dr. Oleg Cholakov Prof. Dr. Penka Stefanova Prof. Dr. Panayot Kurtev Assoc. Prof. Dr. Georgi Yankov Col. Assoc. Prof. Dr. Plamen Ivanov Prof. Dr. Plamen Chernopolski Assoc. Prof. Dr. Radosvet Gornev Prof. Dr. Rumen Pandev Dr. Svilen Arnaudov Assoc. Prof. Dr. Stoyan Sopotenski Prof. Dr. Hristo Tsekov Prof. Dr. Hristo Shivachev Assoc. Prof. Dr. Tsvetan Minchev Assoc. Prof. Dr. Tsanko Tsankov Assoc. Prof. Dr. Tsonka Lukanova Assoc. Prof. Dr. Pencho Tonchev Assoc. Prof. Dr. Arkadi Ivanov International Editorial Board: Prof. Dr. Irinel Popescu, Romania Assoc. Prof. Dr. Florin Botea, Romania Prof. Dr. Ender Dulundu, Türkiye Prof. Dr. Yaman Tokat, Türkiye Editor-in-Chief: Prof. Dr. Manol Sokolov Deputy Editor-in-Chief: Prof. Dr. Kirien Kyosev Secretary-in-Chief: Assoc. Prof. Dr. Elena Arabadzhieva Secretaries: Assoc. Prof. Dr. Polina Marinova Dr. Tsvetan Popov Dr. Tsvetan Trichkov Dr. Radoslav Kostadinov Editorial Council: Prof. Dr. Nikola Vladov Prof. Dr. Kiril Draganov Acad. Dr. Damyan Damyanov Prof. Dr. Alexander Yulianov Prof. Dr. Rosen Dimov Prof. Dr. Rossen Madjov Prof. Dr. Sergey Iliev Prof. Dr. Nikolay Belev Prof. Dr. Ivelin Takorov Prof. Dr. Vasil Mihaylov Prof. Dr. Dimitar Bulanov E-publishing: Cyril Kamburov СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 4 СЪДЪРЖАНИЕ Редакционна колегия .................................................................................................................................. 2 Съдържание................................................................................................................................................... 4 Редакторски бележки ............................................................................................................................... 5 Браунов тумор: предизвикателство за съвремената хирургия ...................................................... 7 Острият апендицит - трудна диагноза, дори и в ерата на роботизираната хирургия 9 Периапендикуларен абсцес от неапендикуларен произход – предизвикателство за хирурга ...........................................................................................................................................................11 От острия апендицит към онкологията: cъвременни перспективи за злокачествените неоплазми на апендикса..................................................................................... 13 Инцидентна и профилактична апендектомия .............................................................................. 15 Методи за затварянe на чукана и дисекционни техники при лапароскопска апендектомия ............................................................................................................................................ 17 Усложнения при консервативно лечение на острия апендицит ............................................ 19 Лапароскопска или конвенционална апендектомия – на къде вървим? ................................ 21 Лапароскопският подход като метод на избор при жени в детеродна възраст със съмнение за остър апендицит ........................................................................................................... 23 Лапароскопски и минилапароскопски апендектомии - анализ на нашите резултати ... 25 Минимално инвазивно лечение на редки заболявания на апендикса: преглед на литературата и нашият институционален опит .................................................................... 27 Неразпознат сепсис при остър апендицит – клинични предизвикателства и възможности за ранна диагностика ................................................................................................ 29 Противопоказанията за лапароскопска апендектомия-предоперативни, интраоперативни и постоперативни съображения ................................................................ 31 Остър апендицит в детска възраст ............................................................................................... 33 Отворена или лапароскопска апендектомия при деца? ............................................................. 35 Онкологията в хода на остър апендицитказуистика или все по-честа реалност? ... 37 Прилагане на дренажи при апендектомия ....................................................................................... 39 Честота и хирургично поведение при карцином на апендикса, открити при пациенти с апендицит: обзор на съвременната литература .................................................................... 41 СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 5 CONTENTS Editorial board ................................................................................................................................................ 3 Contents ......................................................................................................................................................... 5 Editorial notes ................................................................................................................................................ 6 Stump appendicitis: a rare complication and diagnostic challenge for modern medicine .......... 8 Acute appendicitis – a difficult diagnosis even in the era of robotic surgery ............................. 10 Periappendicular abscess from non-appendicular genesis – a challenge for the surgeon ...... 12 From acute appendicitis to oncology: мodern perspectives on appendiceal malignant neoplasms .................................................................................................................................................... 14 Incidental and prophylactic appendectomy ........................................................................................ 16 Appendiceal stump closure and dissection techniques in laparoscopic appendectomy .......... 18 Complications in the conservative treatment of acute appendicitis ............................................ 20 Laparoscopic or conventional appendectomy – where are we heading? ..................................... 22 The laparoscopic approach as a method of choice in women of reproductive age with suspected acute appendicitis ................................................................................................................. 24 Laparoscopic and minilaparoscopic appendectomies - analysis of our results .......................... 26 Minimally invasive management of rare appendiceal pathologies: review of literature and our institutional experience ............................................................................................................................ 28 Unrecognized sepsis and acute appendicitis - clinical challenges and oppertunities for early diagnosis ....................................................................................................................................................... 30 Contraindications for laparoscopic appendectomy – preoperative, intraoperative, and postoperative considerations ................................................................................................................. 32 Acute appendicitis in the pediatric population .................................................................................... 34 Open or laparoscopic appendectomy in children? ............................................................................. 36 Oncology in the course of acute appendicitis – a case study or an increasingly common reality? ........................................................................................................................................................... 38 Use of drains in appendectomy .............................................................................................................. 40 Incidence and surgical management of appendiceal carcinoma detected in patients with appendicitis: a review of the contemporary literature ....................................................................... 42 СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 6 РЕДАКТОРСКИ БЕЛЕЖКИ Настоящият брой на списание „Хирургия“ и суплементът към него са посветени на научната конференция „Остър апендицит – съвременни подходи за диагностика и лечение“, организирана от Българското хирургическо дружество. Събитието обедини водещи специалисти и млади хирурзи от различни клинични и академични звена в страната, които представиха своя опит, наблюдения и изследвания, отразяващи съвременните тенденции в диагностиката и лечението на острия апендицит – едно от най-честите заболявания в спешната коремна хирургия. В том 89 / брой 3 на списанието са публикувани пълни текстове на докладите и постерите, след като са преминали редакционно и рецензентско оценяване. Суплементът (том 89 / брой 3s) съдържа резюметата на доклади и постери, за които не са представени пълни текстове, но които също са одобрени след редакционна оценка и рецензиране. Целта на изданието е да съхрани и представи научния принос на участниците в конференцията, като осигури широк достъп до резултатите от техния клиничен и изследователски труд. Публикуваните материали отразяват ангажимента на българската хирургична общност към високите професионални и етични стандарти, научното развитие и приемствеността между поколенията хирурзи. EDITORIAL NOTES The present issue of the Journal “Surgery” and its accompanying supplement are dedicated to the scientific conference “Acute Appendicitis – Contemporary Approaches to Diagnosis and Treatment”, organized by the Bulgarian Surgical Society. The event brought together leading experts and young surgeons from various clinical and academic institutions across the country, who shared their experience, observations, and research reflecting current trends in the diagnosis and management of acute appendicitis - one of the most common conditions in emergency abdominal surgery. Vol 89/Issue No.3 of the journal includes the full-text articles of oral and poster presentations that have undergone editorial and peer review. The supplement (Vol.89/Issue No.3s) contains the abstracts of presentations for which full texts were not submitted, but which have likewise been reviewed and approved through the editorial and peer-review process. The aim of this publication is to preserve and disseminate the scientific contributions of the conference participants, providing broad access to the results of their clinical and research work. The materials published herein reflect the Bulgarian surgical community's commitment to high professional and ethical standards, scientific advancement, and the continuity of generations of surgeons. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 7 БРАУНОВ ТУМОР: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА СЪВРЕМЕНАТА ХИРУРГИЯ [BULGARIAN] Р. Методиева, П. Владова Медицински университет – Плевен, Катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“ Email: [email protected] РЕЗЮМЕ Въведение: Апендектомията е една от най-често извършваните оперативни интервенции в съвременната хирургия. Брауновият тумор е рядко срещано усложнение от апендектомия, причинено от инфектиране на остатъчна част от апендикса, наричанo още „чукан”- „stump”. Среща се в 1:50 000 случая. Интервала между направената апендектомия и диагностиката на Брауновия тумор варира между 4 дни до 50 години. Клиничен случай: Мъж на 45 години с болка в илеоцекалната област с давност от 10 дни, без гадене и без повръщане. Апендектомиран на 10-годишна възраст. От проведен скенер с данни за ретроперитонеална формация с перфорация на база на Браунов тумор. Опериран, резициран остатъчния апендикуларен чукан с дължина 1.0 см, . Хистологично верифициран апендикс. Дискусия: Поставянето на диагноза Браунов тумор е предизвикателство, поради остра или подостра симптоматика, която може да се прояви в периода от 2 месеца до 50 години, след първоначалната апендектомия. Това рядко усложнение може да се среща при пациенти, претърпели отворена или лапароскопска апендектомия, като се среща в 58% от отворените операции и в 31,6% при лапароскопските такива. Компютърното томографско изследване потвърждава диагнозата при 56,3% от случайте, като при 60% от случаите се наблюдава перфорация с гангрена на чукана. Заключение: Находките от компютърна томография, в малкото описани случай, включват перицекални възпалителни промени, образуване на абсцес на място на остатъчен апендикуларен чукан, задебеляване на стената на цекум и наличие на илеоцекална маса (“arrowhead sign”) характерна възпалителна реакция на база на Брауново възпаление. КЛЮЧОВИ ДУМИ апендектомия, Браунов тумор, усложнение СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 8 STUMP APPENDICITIS: A RARE COMPLICATION AND DIAGNOSTIC CHALLENGE FOR MODERN MEDICINE [ENGLISH] R. Metodieva, P. Vladova Medical University of Pleven, Bulgaria, Propedeutics of surgical desiases Email: [email protected] SUMMARY Introduction: Appendectomy is one of the most commonly performed surgical procedure for the past few decades. Stump appendicitis, also known as Brown's tumor, is rare complication of appendectomy beacause of reacurrent inflamation of the residual appendix. The diagnosis can often be delayed due to low index of suspicion, which can resolve in serious complications. Stump appendicitis has incidence of 1 in 50 000 cases. The interval from the initial operation can range from 4 days to 50 years post-appendectomy. Case presentation: A-45-yearold male presented with abdominal pain of 10 days duration located in the ileocaecal region. The pain increased in intensity 24 hours prior to his admision to the hospital. He has history of open appendectomy 30 years back. Computer tomography scan (CT ) examination shows retroperitoneal mass with perforation at the base of the residual appendix and inflamatory changes. The residual appendiceal stump, 1.0 cm. long, has been removed and histologically verified. Discussion: Diagnosing stump appendicitis is challenging due to the acute and subacute symptoms that can occur from 2 mouths to 50 years post-appendectomy. The literature shows that 58% of stump appendicitis occurred after open appendectomy and 31,6% after laparoscopicaly performed one. CT scan diagnosed stump appendicitis in 56,3% of the cases. Perforation with gangrene of the stump occurred in 60% of the cases. Conclusion: The result of abdominal CT scan was consisted with pericecal inflammatory changes, abscess formation, fluid in the right paracolic gutter, cecal wall thickening, and an ileocecal mass considered to be symptoms associated with stump appendicitis. On physical examination, there is reboun tenderness in right lower quadrant and ileocaecal region. Base line investigations show elevated CRP and elevated white blood cells. KEYWORDS Apendectomy, stump appendicitis, complications СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 9 ОСТРИЯТ АПЕНДИЦИТ – ТРУДНА ДИАГНОЗА, ДОРИ И В ЕРАТА НА РОБОТИЗИРАНАТА ХИРУРГИЯ [BULGARIAN] П.Калев, А. Арсова, Р. Ганева, М. М. Халвани Медицински университет – Плевен, Катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“ Email: [email protected] РЕЗЮМЕ Въведение: Острият апендицит е едно от най-честите хирургични спешни състояния. Световната честота е около 230 случая на 100 000 души, с риск от усложнения и смъртност между 5–10%. Въпреки напредъка в образната диагностика и минимално инвазивната хирургия, диагнозата остава предизвикателство. Клиничен случай: Пациентка на 18 години с остра и внезапна болка в корема, лекувана първоначално в чужбина с консервативен подход – клизма и антибиотици. След това лечението продължава в инфекциозна клиника в България, отново с антибиотици и спазмолитици. На седмия ден от началото на симптомите е извършен скенер с неособено информативен образ, което налага диагностична лапароскопия. Поради фибрино-пурулентния перитонит се налага конверсия в лапаротомия. Извършени са апендектомия, перитонеален лаваж и поставяне на два дренажа. Дискусия: Въпреки че компютърната томография се счита за златен стандарт при диагнозата на острия апендицит, в някои случаи резултатите не са достатъчно показателни. Атипичната локализация на апендикса допълнително усложнява диагностичния процес. Навременната лапароскопия позволява бърза преценка на състоянието и избор на подходящ оперативен подход. Заключение: Острият апендицит продължава да бъде диагностично предизвикателство, дори в съвременната ера на високотехнологична медицина. Атипичните случаи изискват индивидуален подход и често комбиниране на диагностични и терапевтични методи. КЛЮЧОВИ ДУМИ остър апендицит, диагностика, предизвикателство БЕЛЕЖКИ Научен консултант: доц. д-р Паулина Владова СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 16 INCIDENTAL AND PROPHYLACTIC APPENDECTOMY [ENGLISH] A. Byankov¹, N. Kovachev¹², P. Krustev¹, N. Belev¹² ¹ University Hospital “Eurohospital”, Plovdiv ² Department of Propedeutics of Surgical Diseases, Medical University of Plovdiv Email: nikbel[email protected]m SUMMARY Introduction: Appendectomy is traditionally the treatment of choice for acute appendicitis, but it is increasingly being performed as an incidental or prophylactic procedure in various surgical settings. The low perioperative risk and the diversity of pathological findings in the appendix emphasize the importance of oncological vigilance and an individualized approach. Despite the growing relevance of this topic, there is no consensus regarding the indications, benefits, and risks of routinely removing a clinically normal appendix. Aim: To evaluate the role of incidental and prophylactic appendectomy in elective and oncological surgery through analysis of literature data and personal clinical experience, with emphasis on indications, histopathological findings, and potential patient benefit. Materials and Methods: A review of 17 studies was conducted, focusing on appendectomies performed outside the context of acute appendicitis—during cytoreductive surgery, gynecological and colorectal procedures, as well as incidental findings during other interventions. Additionally, a retrospective analysis was performed on 37 clinical cases from our experience, in which appendectomy was carried out without the presence of acute inflammation. Results: Data show that between 5–15% of patients undergoing routine appendectomy for a clinically normal appendix exhibit pathological findings such as carcinoid tumors, neuroendocrine tumors (NETs), endometriosis, mucinous lesions, or subclinical inflammatory changes. In the context of cytoreductive surgery, particularly when combined with HIPEC or PIPAC, appendectomy is strategically justified due to the frequent infiltration of the appendix by peritoneal carcinomatosis. It does not increase operative risk and adds minimal operative time. Conclusion: Literature evidence and our own clinical experience demonstrate that incidental and prophylactic appendectomy are rational and oncologically justified approaches for selected patient groups, offering high diagnostic value with minimal risk. This strategy should be integrated into standard surgical protocols to enhance diagnostic accuracy and optimize treatment in specific clinical scenarios. KEYWORDS incidental appendectomy, prophylactic appendectomy, cytoreductive surgery, HIPEC, oncological surgery СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 17 МЕТОДИ ЗА ЗАТВАРЯНE НА ЧУКАНА И ДИСЕКЦИОННИ ТЕХНИКИ ПРИ ЛАПАРОСКОПСКА АПЕНДЕКТОМИЯ [BULGARIAN] Теодора Стойчева, Росен Димов Клиника по хирургия, УМБАЛ "Каспела", Пловдив Медицински университет Пловдив, Катедра "Специална хирургия" РЕЗЮМЕ Острият апендицит, известен още като „великият имитатор“, е патология, съпътстваща живота на хирурга от неговия първи досег до операционната маса, до края на практическата му кариера. Предизвикателствата в неговото лечение са свързани както със самата диагноза, избора на оперативен подход, така и с изпълнението на всеки етап от апендектомията. През последните години сигнификантно се увеличи дела на мининвазивната хирургия, в частност и при лечението на острия аппендицит , с цел повишаване на безопасността. Избора на метод за трансекция на мезоапендикса и методите за затваряне на апендикуларния чукан, остават стъпка от ключово значение, имаща роля в развитието на усложнения в следоперативния период. Съвременните методи на лечение на острия апендицит, употребата на енергийни дивайси за трансекция, както и лигирането на апендикуларния чукан, посредством клиси и линеарни съшиватели, трайно повишават успеваемостта и намаляват риска на итраи следоперативни усложнения, особено при напредналите патологоанатомични форми на остър апендицит. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър аппендицит, миниивазивно лечение, затваряне на аппендикуларен чукан СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 18 APPENDICEAL STUMP CLOSURE AND DISSECTION TECHNIQUES IN LAPAROSCOPIC APPENDECTOMY [ENGLISH] Teodora Stoycheva, Rosen Dimov Clinic of Surgery, Kaspela University Hospital, Plovdiv Medical University of Plovdiv, Department of Special Surgery SUMMARY Acute appendicitis, also known as "the great imitator," is a pathology that accompanies a surgeon throughout their career, from the first encounter with the operating table to the end of their practical work. The challenges in its treatment are related both to the diagnosis itself, the choice of surgical approach, and the execution of each stage of the appendectomy. In recent years, the share of minimally invasive surgery has significantly increased, including in the treatment of acute appendicitis, with the aim of improving safety. The choice of the method for transecting the mesoappendix and the methods for closing the appendiceal stump remain a key step, playing a role in the development of postoperative complications. Modern treatment methods for acute appendicitis, the use of energy devices for transection, as well as the ligation of the appendiceal stump using clips and linear staplers, permanently improve success rates and reduce the risk of intraand postoperative complications, especially in advanced pathoanatomical forms of acute appendicitis. KEYWORDS acute appendicitis, minimally invasive treatment, appendiceal stump closure СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 19 УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРИЯ АПЕНДИЦИТ [BULGARIAN] Стефан Иванов Клиника по хирургия, УМБАЛ "Каспела", Пловдив Медицински университет Пловдив, Катедра "Специална хирургия" РЕЗЮМЕ Увод: Съвременното лечение на острия апендицит включва оперативно и консервативно лечение, базиращо се на антибиотична терапия, водно-солева инфузия и прекратяване на пероралния прием на храна и течности. Апендектомията чрез отворен или лапароскопски метод е избор при данни за дифузен перитонит и хемодинамично нестабилни болни. При определени пациенти неоперативното лечение е със задоволителни резултати и е предпочитаният подход като единствено лечение или като подготовка за интервална апендектомия. Методи: Обзор на релевантната медицинска литература от последните 15г., достъпна чрез PubMed и Google Scholar. Заключения: Неоперативното лечение се обсъжда при хемодинамично стабилни пациенти без белези на дифузен перитонит и без данни за абсцес, флегмон или туморна формация от образните изследвания. Най-честото усложнение при избор на консервативно лечение е рецидив на оплакванията, налагащ апендектомия - до 30% през първата година от след лечението и до 50% през петата. Недиагностициране на апендикуларна неоплазма се среща по-често при перфорирал апендицит (10%) отколкото при неперфорирал (1%). Основни рискови фактори за неуспешно консервативно лечение са образни данни за апендеколит и напреднала възраст. При наличие на периапендикуларен абсцес перкутанен дренаж и антибиотична терапия осигурява по-малко усложнения при последваща апендектомия. КЛЮЧОВИ ДУМИ: апендицит, апендеколит, абсцес, консервативно лечение СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 20 COMPLICATIONS IN THE CONSERVATIVE TREATMENT OF ACUTE APPENDICITIS [ENGLISH] Stefan Ivanov Clinic of Surgery, Kaspela University Hospital, Plovdiv Medical University of Plovdiv, Department of Special Surgery SUMMARY Introduction: Modern treatment of acute appendicitis includes both surgical and conservative approaches. Conservative management is based on antibiotic therapy, fluid and electrolyte replacement, and cessation of oral intake. Appendectomy—performed via open or laparoscopic approach—remains the treatment of choice in cases of diffuse peritonitis or hemodynamic instability. In selected patients, non-operative management can achieve satisfactory results and may be preferred either as definitive treatment or as preparation for an interval appendectomy. Methods: A review of relevant medical literature from the past 15 years available through PubMed and Google Scholar. Conclusions: Non-operative treatment may be considered in hemodynamically stable patients without signs of diffuse peritonitis and without radiological evidence of abscess, phlegmon, or tumor formation. The most common complication of conservative management is recurrence of symptoms requiring appendectomy—up to 30% within the first year after treatment and up to 50% by the fifth year. Undiagnosed appendiceal neoplasm occurs more frequently in perforated appendicitis (10%) compared to non-perforated cases (1%). The main risk factors for failure of conservative treatment are radiological evidence of appendicolith and advanced age. In cases of periappendiceal abscess, percutaneous drainage combined with antibiotic therapy results in fewer complications during subsequent appendectomy.. KEYWORDS appendicitis, appendicolith, abscess, conservative treatment СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 21 ЛАПАРОСКОПСКА ИЛИ КОНВЕНЦИОНАЛНА АПЕНДЕКТОМИЯ – НА КЪДЕ ВЪРВИМ? [BULGARIAN] Кирил Гърбев, Теодора Стойчева, Николай Джалов Клиника по хирургия, УМБАЛ "Каспела", Пловдив Медицински университет Пловдив РЕЗЮМЕ Острият апендицит представлява възпакение на червеобразния израстък на сляпото черво. Това е едно от най-често срещаните спешни състояния в ежедневната общохирургична практика. Засяга предимно деца и млади хора, като рядко се среща при деца под 3 и при възрастни над 55 години. Диагнозата му може да обърка и най-квалифицирания хирург. Тази трудност възниква, защото проявата на апендицит е силно вариабилна, като по-малко от 50% от пациентите проявяват класическите симптоми. Затова диагнозата е комплексна и започва от снемането на подробна анамнеза и извършването на внимателен физикален преглед. Те остават крайъгълният камък на диагнозата. Анализът на урината и кръвните изследвания, особено на ПКК, СУЕ и CRP, са най-полезни и показателни, и се извършват рутинно. От образните изследвания обикновено най-често използвани в практиката са ултразвуково изследване поради неговата достъпност и неинвазивност, както и компютърна томография, която е основен метод за изследване, когато диагнозата е неясна и/или трябва да се изключат други често срещани състояния, като например гинекологична патология при млади жени. Напоследък има нарастващ интерес към нехирургичното лечение на апендицит. Антибиотици се използват за лечение на неусложнен апендицит, т.е. без перфорация, абсцес или гангрена, като по този начин потенциално се избягват рисковете от операцията. Въпреки това, близо 40% от тези случаи в крайна сметка изискват апендектомия. Като в нашата практика в над 90% от случаите основен метод на избор е лапароскопската апендектомия. Следователно, хирургията, обикновено лапароскопска апендектомия, остава методът на избор при остър апендицит, а конвенционалната апендектомия остава метод на избор при комплицирани случаи при тотален перитонит с неясна генеза, когато е противопоказно извършването на лапароскопия (напр. при изразена СН, тежка форма на ХОББ и др състояния, които са противопоказни за раздуване на корема с СО2). КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър аппендицит, лапароскопска апендектомия СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 22 LAPAROSCOPIC OR CONVENTIONAL APPENDECTOMY – WHERE ARE WE HEADING? [ENGLISH] Kiril Garbev, Teodora Stoycheva, Nikolay Djalov Clinic of Surgery, Kaspela University Hospital, Plovdiv Medical University of Plovdiv SUMMARY Acute appendicitis represents an inflammation of the vermiform appendix of the cecum. It is one of the most common emergency conditions in everyday general surgical practice. It predominantly affects children and young adults, while it is rarely seen in children under 3 years and in adults over 55 years of age. Its diagnosis may challenge even the most experienced surgeon. This difficulty arises because the clinical presentation of appendicitis is highly variable, and less than 50% of patients exhibit classical symptoms. Therefore, diagnosis is complex and begins with obtaining a detailed medical history and performing a careful physical examination, which remain the cornerstone of diagnosis. Urine analysis and blood tests, especially complete blood count (CBC), erythrocyte sedimentation rate (ESR), and C-reactive protein (CRP), are the most useful and routinely performed investigations. Among imaging studies, ultrasonography is most frequently used in practice due to its accessibility and noninvasiveness, while computed tomography (CT) is the main diagnostic method when the diagnosis is uncertain and/or other common conditions, such as gynecological pathology in young women, need to be excluded. Recently, there has been growing interest in non-surgical treatment of appendicitis. Antibiotics have been used to treat uncomplicated appendicitis—i.e., cases without perforation, abscess, or gangrene—thus potentially avoiding the risks associated with surgery. However, nearly 40% of these cases eventually require appendectomy. In our clinical practice, laparoscopic appendectomy remains the main method of choice in over 90% of cases. Therefore, surgery—most commonly laparoscopic appendectomy—remains the treatment of choice for acute appendicitis, while conventional appendectomy is preferred in complicated cases with diffuse peritonitis of unclear origin or when laparoscopy is contraindicated (e.g., in patients with severe heart failure, advanced COPD, or other conditions precluding CO₂ insufflation). KEYWORDS acute appendicitis, laparoscopic appendectomy СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 23 ЛАПАРОСКОПСКИЯТ ПОДХОД КАТО МЕТОД НА ИЗБОР ПРИ ЖЕНИ В ДЕТЕРОДНА ВЪЗРАСТ СЪС СЪМНЕНИЕ ЗА ОСТЪР АПЕНДИЦИТ [BULGARIAN] С. Кормов, Д. Грозданов, И. Раед, Н. Джалов Клиника по хирургия, УМБАЛ "Каспела", Пловдив РЕЗЮМЕ Въведение: Острият апендицит е най-често срещаното заболяване в спешната хирургия. Анатомичното разположение на апендикса и органите в негова близост, създават предпоставка за широката гама от диференциални диагнози. Клинично предизвикателство е разграничаването му с усложнена киста на яйчник. Цел: Целта на доклада е да представи лапароскопския метод за оперативно лечение на острия апендицит и на базата на натрупания опит, да оцени необходимостта от извършване на диагностична лапароскопия при жени във фертилна възраст със съмнение за остър апендицит. Методи: Осъществен бе ретроспективен анализ на данните от оперативните протоколи на клиника по хирургия на УМБАЛ „Каспела“. Бяха включени всички жени в детеродна възраст в периода от 2020 до 2025г. Резултати: В периода на нашето проучване бяха оперирани 54 жени в репродуктивна възраст със съмнение за остър апендицит. От тях 42 пациентки (77,8%), диагнозата остър апендицит беше интраоперативно потвърдена. При останалите 12 случая (22,2%),като причина за острия абдомен беше установена руптурирала киста на яйчник. При всички имаше предоперативна консултация с гинеколог,отхвърлящ диагнозата киста на яйчник. Заключение: В световен мащаб, честотата на диагностицираните гинекологични заболявания, при жени хоспитализирани в хирургични отделения с работна диагноза остър апендицит, е висок. Това се дължи на трудното отдиференциране на заболяванията в тази област, с използването единствено на неинвазивни изследвания. Диагностичната лапароскопия е миниинвазивен, ефективен и достъпен в 21 век подход, който измества напълно,така наречената диагностична лапаротомия, и е метод на избор в нашата клиника. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър аппендицит, киста на яйчник, жени в детеродина възраст СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 24 THE LAPAROSCOPIC APPROACH AS A METHOD OF CHOICE IN WOMEN OF REPRODUCTIVE AGE WITH SUSPECTED ACUTE APPENDICITIS [ENGLISH] S. Kormov, D. Grozdanov, I. Raed, N. Djalov Clinic of Surgery, Kaspela University Hospital, Plovdiv SUMMARY Introduction: Acute appendicitis is the most common condition encountered in emergency surgery. The anatomical location of the appendix and its proximity to other pelvic organs account for the wide range of possible differential diagnoses. A major clinical challenge is distinguishing acute appendicitis from a complicated ovarian cyst. Aim: The aim of this report is to present the laparoscopic method for the surgical treatment of acute appendicitis and, based on the accumulated experience, to evaluate the necessity of performing diagnostic laparoscopy in women of reproductive age with suspected acute appendicitis. Methods: A retrospective analysis was conducted based on operative reports from the Department of Surgery at UMHAT “Kaspela.” All women of reproductive age operated on between 2020 and 2025 were included in the study. Results: During the study period, 54 women of reproductive age were operated on for suspected acute appendicitis. In 42 patients (77.8%), the diagnosis of acute appendicitis was confirmed intraoperatively. In the remaining 12 cases (22.2%), the cause of the acute abdomen was found to be a ruptured ovarian cyst. All patients had undergone preoperative gynecological consultation, which had excluded the diagnosis of ovarian cyst. Conclusion: Globally, the incidence of gynecological conditions among women admitted to surgical departments with a working diagnosis of acute appendicitis is high. This is largely due to the difficulty of distinguishing these diseases based solely on non-invasive diagnostic methods. Diagnostic laparoscopy represents a minimally invasive, effective, and accessible approach in the 21st century, which has completely replaced the traditional diagnostic laparotomy and is the method of choice in our clinic. KEYWORDS acute appendicitis, ovarian cyst, women of reproductive age СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 25 ЛАПАРОСКОПСКИ И МИНИЛАПАРОСКОПСКИ АПЕНДЕКТОМИИ - АНАЛИЗ НА НАШИТЕ РЕЗУЛТАТИ [BULGARIAN] Бойко Атанасов1,2,3, Йорданка Йорданова3 1 Медицински Университет Пловдив, Катедра „Пропедевтика на хирургичните болести” 2 Научноизследователски Институт на Медицински Университет Пловдив (НИМУ) 3 МБАЛ „Уни Хоспитал” – гр. Панагюрище – Хирургично Отделение Email: [email protected], [email protected] РЕЗЮМЕ В съвременната спешна хирургия лапароскопската апендектомия се явява златен стандарт в случаите на остър апендицит. Докато в световен мащаб честотата на миниинвазивните операции при това заболяване варира в диапазона 90-97%, за България този процент остава сравнително нисък. Стремежът за подобрени хирургични резултати при премахването на апендикса е непрестанен процес с цел тези процедури да се направят все по-малко инвазивни, да доведат до по-кратко време за възстановяване и по-бърза дехоспитализация, както и до по-добри козметични резултати и удовлетвореност. Едно от предложенията е използването на минилапароскопията. Тази методика обаче има своите лимитираности и недостатъци. Цел на нашето проучване е да се анализират всички случаи на конвенционални, лапароскопски и минилапароскопски апендектомии, оперативните резултати, както и наличието на интраоперативни и постоперативни усложнения. Ретроспективно се прегледаха и анализираха медицинската документация на пациентите с извършени апендектомии за период от 3 години в хирургично отделение на МБАЛ “Уни Хоспитал” – гр. Панагюрище. Критерии за оценка на болните бяха: пол, възраст, BMI, степен на възпаление на апендикса, продължителност на интервенцията, болничен престой, конверсии, степен на следоперативна болка и козметични резултати. За времето от януари 2022 г. – януари 2025 г. диагностицирахме и оперирахме общо 167 пациента – 64 жени и 103 мъже със средна възраст – 27.7 години ± 18.6 (обхват 4-74). Лапароскопска апендектомия (ЛА) беше извършена при 119 от тях (71.3%) и минилапароскопски операции (МЛО) при 18 болни (15% от бройката миниивазивни процедури). Методиката ни за миниинвазивна апендектомия включва използването на 3 мм граспер; 3,8 мм камера и 5 мм клипапликатор и инструмент за електролигиране. Отчетеното средно оперативно време в групата на ЛА беше 29.53 ± 5.60 мин (обхват = 15–41 мин) и 26.33 ± 3.5 мин (обхват = 20–31 мин) за МЛО. Лека до липсваща степен на болка съобщиха 39 болни (38.6%) в групата ЛА и 14 (77.8%) в МЛО групата. Удовлетвореността на пациентите по отношение на козметичните резултати беше отлична в 87.12% (n = 88/101 болни с ЛА) и 100% при тези с МЛО. Извършихме 3 конверсии поради данни за тотален перитонит. Нямаме летален изход при оперираните пациенти с остър апендицит. Минилапароскопската апендектомия се явява безопасна и ефикасна алтернатива на стандартната лапароскопия. При подбрани пациенти е съпроводена с добри периоперативни резултати, по-ниски нива на следоперативна болка и козметични резултати. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър апендицит, лапароскопска апендектомия, минилапароскопски методики СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 32 CONTRAINDICATIONS FOR LAPAROSCOPIC APPENDECTOMY – PREOPERATIVE, INTRAOPERATIVE, AND POSTOPERATIVE CONSIDERATIONS [ENGLISH] K. Penkova, I. Kirilova, P. Ivanov, N. Petrov Military Medical Academy – Sofia, Bulgaria SUMMARY Introduction: Laparoscopic surgery offers numerous advantages compared to open surgery; however, it also carries its own risks. This review examines various aspects of laparoscopic appendectomy, focusing on safety and the selection of the appropriate approach from both anesthesiological and surgical perspectives. Objective: The laparoscopic surgical technique is considered one of the most significant advancements in modern surgical practice. It substantially reduces patient recovery time compared to conventional surgery. Acute appendicitis is frequently associated with intraabdominal pathology, which requires a thorough understanding of the clinical picture, overall patient condition, diagnosis, and optimal therapeutic approach. In 2020, the World Society of Emergency Surgery updated its recommendations regarding laparoscopic appendectomy. The review of current indications for this type of operative management includes a detailed discussion of the contraindications. Discussion: Preoperative assessment plays a key role in determining the appropriate anesthetic technique. These considerations encompass both anesthetic and surgical risks, particularly those related to the specifics of laparoscopic surgery. A crucial element in selecting the operative technique is the comprehensive evaluation of patients with multiple comorbidities. Conclusion: Laparoscopic appendectomy is a safe and effective method for treating acute appendicitis, offering several advantages over conventional surgery. With the implementation of adequate preoperative strategies, careful intraoperative management, and proper postoperative care, potential complications can be significantly minimized. KEYWORDS laparoscopic appendectomy, contraindications, perioperative management СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 33 ОСТЪР АПЕНДИЦИТ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ [BULGARIAN] Николай Вълчев1, Янко Пъхнев1, Едмонд Рангелов1, Вилиана Нансенова1, Антонио Тенев1, Деница Кофинова1, Елена Илиева2, Христо Шивачев1 1 Клиника по детска хирургия, УМБАЛСМ Н.И. Пирогов, София 2 Клиника по образна диагностика, УМБАЛСМ Н.И. Пирогов, София Email: [email protected] РЕЗЮМЕ Острият апендицит е едно от най-честите спешни хирургични състояния в детска възраст. В много случаи клиничната му картина при деца е атипична, което затруднява диагностиката, може да доведе до късна диагноза и да увеличи риска от усложнения като перфорация и перитонит. В настоящия доклад се разглеждат етиологията, патофизиологията и характерните клинични прояви на заболяването. Особено внимание обръщаме на различните диагностични подходи, включително ролята на лабораторните изследвания и образната диагностика – ехография и компютърна томография, както и върху терапевтичните възможности – консервативни и хирургични. Представяме най-съвременните насоки за диагностика и лечение. Имайки предвид значителните диагностично-лечебни затруднения които може да постави острия апендицит в детска възраст, целта на настоящия доклад е да подчертае голямото значение на ранната диагностика и навременното лечение за предотвратяване на тежки усложнения и подобряване на изхода при деца с остър апендицит. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър апендицит, диагностика, лечение СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 34 ACUTE APPENDICITIS IN THE PEDIATRIC POPULATION [ENGLISH] Nikolay Valchev1, Yanko Pahnev1, Edmond Rangelov1, Viliana Nansenova1, Antonio Tenev1, Denitsa Kofinova1, Elena Ilieva2, Hristo Shivachev1 1 Pediatric surgery clinic, UMHATEM N. I. Pirogov, Sofia 2 Radiology clinic, UMHATEM N. I. Pirogov, Sofia Email: [email protected] SUMMARY Acute appendicitis is one of the most common surgical emergencies in the pediatric population. However, its presentation in children is often atypical, which complicates diagnosis and may lead to delays, increasing the risk of complications such as perforation and peritonitis. This article reviews the etiology, pathophysiology, and typical clinical features of pediatric acute appendicitis. We highlight various diagnostic approaches, including the role of laboratory markers and imaging techniques—such as ultrasound and computed tomography—as well as therapeutic options, both conservative and surgical. The most up-to-date guidelines regarding diagnosis and management are presented. Given the diagnostic and therapeutic challenges associated with acute appendicitis in children, the aim of this review is to emphasize the importance of early recognition and timely treatment in order to prevent serious complications and improve clinical outcomes. KEYWORDS acute appendicitis, diagnosis, treatment СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 35 ОТВОРЕНА ИЛИ ЛАПАРОСКОПСКА АПЕНДЕКТОМИЯ ПРИ ДЕЦА? [BULGARIAN] Антонио Тенев, Николай Вълчев, Янко Пъхнев, Едмонд Рангелов, Деница Кофинова, Христо Шивачев Клиника по детска хирургия, УМБАЛСМ Н.И. Пирогов, София РЕЗЮМЕ Увод: Острият апендицит е най-често срещаното остро коремно хирургично заболяване в детска възраст. С развитието на медицинската апаратура, оперативната техника и анестезиологичните грижи лапароскопските интервенции вземат все по-голям превес в общия дял на детската хирургия. Редукцията в оперативното време и следоперативното възстановяване, пълноценният и щателен оглед на коремната кухина, са само част от предимствата на лапароскопията. Методи: Направен е ретроспективен анализ за 10-годишен период от време (20152025г.) на пациентите с остър апендицит, оперирани в Клиниката по детска хирургия - Пирогов. Резултати: За период от 10 години ( 2015-2025г. ) в Клиника по детска хирургия на УМБАЛСМ “ Н.И. Пирогов” са оперирани 3180 деца с остър апенидицит. 2614 (82%) деца са оперирани конвенционално, а 566 (18%) деца - лапароскопски. В последните 3 години се наблюдава прогресивно и устойчиво нарастване на броя лапароскопски апендектомии34% или двукратно увеличение. В хода на кривата на обучение е установено и драстично съкращаване на оперативното време в общия брой лапароскопски интервенции - от средно 150 минути на 60 минути. В лапароскопската група се наблюдава също и по-ранно възстановяване на пасажа - 2-ри ден. Оперативните усложнения от същата група са 2,5%. Заключение: За последните 3 години се наблюдава устойчиво, прогресивно нарастване със стабилна тенденция към превалиране на оперативните намеси, извършвани чрез лапароскопска техника. Това се постига с усъвършенстване на оперативната техника, добра координация с анестезиологичния екип и осъвременяване на медицинската апаратура. В резултат се постига по-бързо възстановяване на пациентите, при минимален процент на интраи следоперативни усложнения. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър апендицит СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 36 OPEN OR LAPAROSCOPIC APPENDECTOMY IN CHILDREN? [ENGLISH] Antonio Tenev, Nikolay Valchev, Yanko Pahnev, Edmond Rangelov, Denitsa Kofinova, Hristo Shivachev Pediatric surgery clinic, UMHATEM N. I. Pirogov, Sofia SUMMARY Introduction: Acute appendicitis is the most common acute abdominal surgical condition in children. With the development of medical equipment, surgical techniques, and anesthesiological care, laparoscopic interventions are becoming increasingly prevalent in pediatric surgery. The reduction in operating time and postoperative recovery, as well as the comprehensive and thorough examination of the abdominal cavity, are just some of the advantages of laparoscopy. Methods: A retrospective analysis was performed for a 10-year period (2015-2025) of patients with acute appendicitis who underwent surgery at the Pediatric Surgery Clinic - Pirogov. Results: Over a period of 10 years (2015-2025), 3,180 children with acute appendicitis were operated on at the Pediatric Surgery Clinic of the Pirogov University Hospital. 2,614 (82%) children underwent conventional surgery, and 566 (18%) children underwent laparoscopic surgery. Over the last 3 years, there has been a progressive and sustained increase in the number of laparoscopic appendectomies - 34% or a twofold increase. During the learning curve, a dramatic reduction in operating time was observed in the total number of laparoscopic interventions - from an average of 150 minutes to 60 minutes. The laparoscopic group also showed earlier recovery of passage - on the second day. Surgical complications in the same group were 2.5%. Conclusion: Over the last 3 years, there has been a steady, progressive increase with a stable trend towards a predominance of surgical interventions performed using laparoscopic techniques. This has been achieved through the improvement of surgical techniques, good coordination with the anesthesiology team, and the modernization of medical equipment. As a result, patients recover more quickly, with a minimal percentage of intraand postoperative complications. KEYWORDS acute appendicitis СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 37 ОНКОЛОГИЯТА В ХОДА НА ОСТЪР АПЕНДИЦИТКАЗУИСТИКА ИЛИ ВСЕ ПО-ЧЕСТА РЕАЛНОСТ? [BULGARIAN] Г. Ченгалова, Д. Русенов, Елм. Даскалова, Б. Борисов, Д. Пенчев Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия Email: [email protected] РЕЗЮМЕ Въведение: Апендицитът е едно от най-честите хирургични спешни състояния. В последните години се увеличава и честотата на рака на апендикса, диагностициран в условието на спешност, като ангажираните групи са в диапазона 30-50г. Цел на изследването: Ретроспективно проучване на периоперативните данни и следоперативните хистологични резултати при пациентите с остър апендицит оперирани в Клиниката по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия на АСК УМБАЛ Токуда. Материали и методи: За периода 01.01.2008г-31.12.2024г в Клиниката по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия на МБАЛ Токуда са хоспитализирани и оперирани общо 1091пациенти с клинична, лабораторна и образна констилация на остър апендицит. Дизайн на изследването: едноцентрово, ретроспективно Методи: анамнестично-диагностични данни, оперативни методилапаротомия и лапароскопия , проследяване в ранния и късния следоперативен период Резултати: проучването включва 1091 пациента с проведена апендектомия по повод на остър апендицит. От тях 653 (59,9%) са лапароскопия, при 41 е налице лапароскопия, впоследствие конвенрсия (3,8%), при 396 (36,3%.) е проведена различна лапаротомия. Тумори на апендикса (НЕТ, карциноид, аденокарцином, муцинозна неоплазма, метастаза) са диагностицирани в 1,7% (17 пациента). Изводи: Злокачествените образувания на апендикса са рядка група тумори, които често се откриват случайно по време на хирургично отстраняване на апендикса. Хистологично, тези злокачествени заболявания съставляват 0,5-1 % от всички биопсични проби след апендиктомии. Клинично, това състояние най-често се проявява като остър апендицит, дължащ се на обструкция на лумена на апендикса. Както при всички злокачествени заболявания, ранното откриване е от решаващо значение, тъй като късната диагноза може да доведе до много по-лоши резултати. КЛЮЧОВИ ДУМИ: остър апендицит, рак, онкология, ГИСТ СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 38 ONCOLOGY IN THE COURSE OF ACUTE APPENDICITIS – A CASE STUDY OR AN INCREASINGLY COMMON REALITY? [ENGLISH] G. Chengalova, D. Rusenov, Elm. Daskalova, B. Borisov, D. Penchev Acıbadem City Clinic Tokuda University Hospital, Clinic of Hepatic, Biliary, Pancreatic and General Surgery Email: [email protected] SUMMARY Introduction: Appendicitis is one of the most common surgical emergencies. In recent years, the incidence of appendiceal cancer diagnosed in emergency settings has been increasing, with the affected groups ranging from 30 to 50 years of age. Aim of the study: Retrospective study of perioperative data and postoperative histological results in patients with acute appendicitis operated on at the Clinic of Hepatobiliary, Pancreatic and General Surgery at Tokuda Hospital. Materials and methods: For the period 01.01.2008-31.12.2024, a total of 1091 patients with clinical, laboratory and imaging findings of acute appendicitis. Study design: single-center, retrospective Methods: anamnestic-diagnostic data, surgical methods—laparotomy and laparoscopy , follow-up in the early and late postoperative period Results: the study included 1,091 patients who underwent appendectomy for acute appendicitis. Of these, 653 (59.9%) underwent laparoscopy, 41 underwent laparoscopy followed by conversion (3.8%), and 396 (36.3%) underwent various types of laparotomy. Tumors of the appendix (NET, carcinoid, adenocarcinoma, mucinous neoplasm, metastasis) were diagnosed in 1.7% (17 patients). Conclusions: Malignant formations of the appendix are a rare group of tumors that are often discovered incidentally during surgical removal of the appendix. Histologically, these malignant diseases account for 0.5-1% of all biopsy samples after appendectomies. Clinically, this condition most often manifests as acute appendicitis due to obstruction of the appendix lumen. As with all malignant diseases, early detection is crucial, as late diagnosis can lead to much worse outcomes. KEYWORDS acute appendicitis, cancer, oncology, GIST СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 39 ПРИЛАГАНЕ НА ДРЕНАЖИ ПРИ АПЕНДЕКТОМИЯ [BULGARIAN] Георги Гелов, Десислава Стамболова, Петър Георгиев, Кристина Гавраилова МБАЛ Хасково АД РЕЗЮМЕ Апендектомията е едно от най-често извършваните спешни оперативни интервенции в световен мащаб. Поставянето на дренажи след апендектомия е широко дискутиран въпрос в хирургичната практика, особено при усложнени случаи като перфориран апендикс, апендикуларен абсцес или дифузен перитонит. Целта на поставянето на дрен е да се осигури евакуация на ексудат, да се предотврати натрупването на инфектирана течност и да се намали рискът от интраабдоминални абсцеси и други усложнения. Въпреки това, при неусложнени случаи на остър апендицит, рутинното използване на дренажи не показва статистически значимо предимство и може да удължи болничния престой или да увеличи риска от вторични инфекции. Настоящите насоки и клинични практики все повече се насочват към индивидуализиране на подхода спрямо интраоперативната находка и общото състояние на пациента. Проучвания показват, че при добре проведена хирургическа техника и адекватна антибиотична терапия, в повечето случаи дренажът не е необходим. Все пак, в определени клинични ситуации, преценката на хирурга остава водеща. Необходими са допълнителни рандомизирани проучвания за дефиниране на ясни индикации за използването на дренажи при различни форми на апендицит. Нашата презентация представя сегашните тенденции и насоки в лечението на пациенти с остър апендицит, като нашият опит затвърждава теорията, че е необходим индивидуален подход при всеки болен и поставянето на дренажи е по преценка на хирурга. КЛЮЧОВИ ДУМИ: апендектомия, дренажи, индивидуален подход СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 40 USE OF DRAINS IN APPENDECTOMY [ENGLISH] Georgi Gelov, Desislava Stambolova, Petar Georgiev, Kristina Gavrailova MBAL Haskovo AD SUMMARY Appendectomy is one of the most commonly performed emergency surgical procedures worldwide. The use of drains following appendectomy remains a widely debated issue in surgical practice, particularly in complicated cases such as perforated appendix, appendiceal abscess, or diffuse peritonitis. The primary goal of drainage is to allow evacuation of exudate, prevent accumulation of infected fluid, and reduce the risk of intra-abdominal abscesses and other complications. However, in uncomplicated cases of acute appendicitis, routine use of drains has not demonstrated statistically significant benefit and may even prolong hospital stay or increase the risk of secondary infections. Current guidelines and clinical practice increasingly emphasize an individualized approach based on intraoperative findings and the patient’s overall condition. Studies indicate that with proper surgical technique and adequate antibiotic therapy, drainage is unnecessary in most cases. Nevertheless, in specific clinical situations, the surgeon’s judgment remains paramount. Further randomized studies are required to clearly define the indications for drainage use in various forms of appendicitis. Our presentation outlines current trends and recommendations for the management of patients with acute appendicitis, highlighting our experience and supporting the concept that an individualized approach should be applied in every case and that drain placement should remain at the surgeon’s discretion. KEYWORDS appendectomy, drainages, individual approach СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3s'2025 Vol.89 Issue3 Supplement Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17458858 41 ЧЕСТОТА И ХИРУРГИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ КАРЦИНОМ НА АПЕНДИКСА, ОТКРИТИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С АПЕНДИЦИТ: ОБЗОР НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРА [BULGARIAN] М. Шошкова1, М. Караманлиев1, П. Маринова2, Д. Димитров2 1 Център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия 2 Медицински университет – Плевен РЕЗЮМЕ Въведение: Неоплазмите на апендикса са редки, но клинично значими находки при пациенти, оперирани за апендицит. Честотата им, хистологичните типове и оперативната тактика се различават значително между проучванията. С нарастващ интерес към консервативни (антибиотични) подходи при неусложнен апендицит, възниква риск от пропускане на неоплазма без хистопатологично изследване на извадения апендикс. Цел: Да се обобщят най-новите данни за честота и хистологична класификация на апендикалните неоплазми в контекста на остър апендицит, както и съвременните препоръки за хирургично лечение в зависимост от типа неоплазма и рисковите характеристики. Методи: Преглед на ретроспективни кохортни проучвания и систематични анализи от последните години, които са описвали: общата честота на неоплазми при апендектомия за апендицит; разпределение на хистологични подтипове; фактори, свързани с повишен риск; и хирургични интервенции. Резултати: Честотата на апендикални неоплазми при пациенти с апендицит варира между приблизително 0,7% и 3,7% в различни серии. Хистологичните подтипове се разпределят главно като невроендокринни тумори (най-чести при по-млади пациенти), муцинозни неоплазми, аденокарциноми и пренеопластични лезии като “sessile serrated adenoma” и др. Фактори, асоциирани с по-висока вероятност за неоплазма: по-напреднала възраст (над ~40-50 години), образно-диагностични данни за малигненост, интраоперативна находка, като усложнен апендицит (перфорация, абсцес). При малки невроендокринни тумори с ниска злокачественост и без рискови характеристики (напр. ≤10 мм, без инвазия в мезоапендикса, без съдова или лимфна инвазия, чисти резекционни граници) обикновено апендектомия е достатъчна. Ако невроендокринният тумор е >20 мм или е между 10-20 мм, но има рискови белези - се препоръчва допълнителна онкологична интервенция, като десен хемиколектомия. При муцинозни неоплазми с висок риск (перфорация, разпространение към перитонеума, висок градус на диференциация) се обсъжда циторедуктивна хирургия ± хипертермична вътрeперитонеална химиотерапия (HIPEC). При аденокарцином или други епителни високозлокачествени тумори, особено при установен напреднал стадий, обичайно се прилага десен хемиколектомия и допълнителен онкологичен контрол. Заключения: Апендикалните неоплазми, макар и редки, се откриват в значителен процент при апендектомии. Оперативната стратегия трябва да се адаптира според размера на тумора, хистологичния му тип и други рискови характеристики. Необходими са по-големи, многоцентрови проучвания с унифицирани данни, за да се уточнят прагът за по-агресивно лечение и оптималните протоколи за наблюдение. КЛЮЧОВИ ДУМИ: неоплазми на апендикса, апендектомия, остър апендицит