Application of the "flipped classroom" model in the training of pre-service mathematics teacher trainees

146 ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА „ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ“ В ПОДГОТОВКАТА НА СПЕЦИАЛИЗАНТИ ЗА УЧИТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА 1 МАРИЯ ИГНАТОВА APPLICATION OF THE “FLIPPED CLASSROOM” MODEL IN THE TRAINING OF PRE-SERVICE MATHEMATICS TEACHER TRAINEES MARIYA IGNATOVA Abstract: The article examines the “flipped classroom” model as an effective method for training pre-service mathematics teachers. It analyzes its theoretical foundations, the connection with andragogy, and its application in educational practice. A sample lesson is presented to illustrate the advantages of active, practice-oriented, and flexible learning. Keywords: flipped classroom, mathematics education, preservice teachers, andragogy, active learning, adult education, teaching strategies, instructional design, digital tools, collaborative learning В последните десетилетия образованието преживява сериозни трансформации, породени както от навлизането на нови технологии, така и от промените в потребностите на обучаемите. Все по-ясно се осъзнава, че традиционният модел на преподаване, при който учителят е основният източник на знания, а студентите имат предимно пасивна роля, не отговаря в достатъчна степен на изискванията на съвременното общество [1]. За да бъде обучението ефективно, е необходимо студентите и специализантите да участват активно в изграждането на собствените си знания, да бъдат мотивирани и да развиват умения за критично мислене и самостоятелно решаване на проблеми. 1 Статията е разработена по проект РД-08-116/06.02.25 г. , Катедра „Науки за образованието” ДИКПО – Варна 147 В този контекст моделът „обърната класна стая“ (ОКС) се очертава като една от най-успешните иновации в образованието. Концепцията му не е нова – още през 70-те и 80-те години на XX век се появяват идеи за предварителна подготовка чрез четива и задачи. По-късно Милица Нечкина, член на Академията за педагогически науки на СССР, предлага през 1984 г. модел, който силно наподобява днешното разбиране за „обърната класна стая“. През 80-те и 90-те години подобни практики се прилагат експериментално от руски учители, а в началото на XXI век Салман Хан допринася за тяхната популярност чрез видеоматериалите в платформата Khan Academy (Обърнатата класна стая, 2021). Тази историческа перспектива ясно показва, че методът не е мимолетна тенденция, а устойчиво педагогическо решение. Особено значение този модел придобива в подготовката на бъдещи учители по математика. Те не са типични студенти, а специализанти със специфични потребности – вече зрели личности, с натрупан житейски и академичен опит, чиято цел е придобиването на професионална квалификация [3]. Това създава предпоставки за прилагане на ОКС като метод, който интегрира принципите на андрагогиката и предлага персонализирано, активно и ефективно обучение. Целта на настоящата статия е да се аргументира, че методът на обърнатата класна стая е особено подходящ за подготовката на бъдещи учители по математика, като се анализират неговите теоретични основи, педагогическа приложимост и практически ползи. Същността на ОКС се основава на идеята за прехвърляне на традиционния акцент – теорията се усвоява извън класната стая, докато времето за присъствено обучение се използва за практическа дейност, взаимодействие и дискусия. Това „обръщане“ поставя студента в центъра на процеса и отговаря на конструктивистките идеи за учене чрез активно участие [4]. Така възниква естествена връзка между подготовката у дома 148 и продуктивната работа в час, която повишава ефективността на усвояване. Развитието на новите технологии допълнително улеснява този процес, като прави възможен достъпа до разнообразни електронни ресурси, видеолекции и интерактивни платформи [7]. Те позволяват предварителната подготовка да бъде по-гъвкава и достъпна, а съвместната работа в час да се фокусира върху сътрудничеството и приложението на знанията. Тази технологична основа не само подпомага преподаването, но и предоставя възможност на обучаемите да развиват дигитални умения, които са ключови в съвременната педагогическа практика [2]. От особено значение е спецификата на обучението на специализанти. Възрастните обучаеми се отличават от традиционните студенти по своите нужди, мотивация и опит. Те притежават натрупани знания, които очакват да бъдат признати и използвани в учебния процес [8]. Според Катански [3] ефективността на тяхното обучение зависи преди всичко от практическата насоченост и възможността за незабавно приложение на новите знания. В този смисъл ОКС се вписва изключително добре, тъй като предлага едновременно гъвкавост и ориентация към реални педагогически ситуации [5]. Тук връзката с андрагогиката става очевидна. Обучението на възрастни се разглежда като равноправен процес, в който преподавателят е по-скоро фасилитатор, отколкото авторитарна фигура [8]. Именно такава роля се откроява при ОКС – студентите са активни участници, които споделят опит, обсъждат и решават практически казуси. Според Стратиева [6]. този модел развива умения за критическо мислене, сътрудничество и самостоятелно учене – компетентности, които са решаващи както за тяхната подготовка, така и за бъдещата им педагогическа дейност. За да се илюстрира приложимостта на ОКС в обучението по математика, може да се разгледа пример с урок на тема „Функции“. Преподавателят предварително 149 предоставя кратки видеа и електронни материали, в които се обясняват основните понятия и свойства на функциите. По този начин специализантите се запознават със съдържанието самостоятелно. В самия час, обаче, времето се използва за анализ и практическа работа. Чрез софтуера GeoGebra студентите изследват линейни, квадратични и експоненциални функции, обсъждат възможности за визуализация и формулират задачи, които биха използвали в своите бъдещи уроци. Така занятието съчетава самостоятелно усвояване, съвместна работа и ориентация към практиката – именно елементи, които правят ОКС особено ефективен при подготовката на учители. Следователно може да се заключи, че обърнатата класна стая е модел, който успешно съчетава съвременните технологии и принципите на андрагогиката, като поставя обучаемия в центъра на процеса. Тя е особено подходяща за специализанти, които имат различен опит, индивидуални потребности и висока мотивация за професионално развитие. Приложението на ОКС в обучението по математика показва, че чрез предварителна подготовка и активна работа в час могат да се постигнат значително повисоки резултати – както по отношение на усвояването на знания, така и в изграждането на умения за педагогическа практика. Ето защо този модел следва да бъде разглеждан като устойчиво решение, което отговаря на предизвикателствата на съвременното образование и подготвя компетентни и адаптивни учители по математика. ЛИТЕРАТУРА: 1. Великова, Е., Концепция за непрекъснато обучение на възрастни хора като мост между науката и гражданското общество. Научни трудове на Русенския университет, 2011. 2. Илиева, Е., Ефективно обучение по безопасност. [онлайн] Достъпно на: https://otgovori.info/efektivno-obucheniebezopasnost/ [Посетен на: 15.08.2025]. 3. Катански, Ч., Андрагогически подход към качеството и ефективността на професионалното обучение на възрастни 150 (ретроспективно изследване). Bulgarian Journal of Science and Education Policy (BJSEP), 2009. 4. Костадинова, С., Как обърнатата класна стая активира учебния процес? Е-списание „Педагогически форум“. https://doi.org/10.15547/PF.2015.042, 2016. 5. Обърнатата класна стая, BG Module 1 – Flipped Classroom Theory. Финансирано от програмата Erasmus+ на Европейския съюз. [онлайн] Достъпно на: https://www.ipaltraining.eu/pluginfile.php/352/mod_resource/conte nt/1/BG%20Module%201%20%20Flipped%20Classroom%20The ory.pdf.pdf [Посетен на: 15.07.2025], 2021. 6. Стратиева, Г., Обърната класна стая. В: Сборник с доклади от Национална научна конференция на млади учени (с. 45–50). Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“. ISBN 978-954-07-5678-9. Достъпно на: https://www.univt.bg/res/15898/Sbornik_mladi_uchiteli__1_2022_2.pdf [Посетен на: 15.07.2025], 2022. 7. Христов, Р., Модел за приложение на метода обърната класна стая с интегрирани в него подкаст и видкаст в часовете по английски език. Педагогически форум, с. 22–33. https://doi.org/10.15547/PF.2022.003, (2022). 8. Шарланова, В., Образование на възрастни – андрагогика. София: Албатрос, 2003.