Imitative games of preschool children

74 ПОДРАЖАТЕЛНИТЕ ИГРИ НА ДЕЦАТА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ 1 КАТЯ ПАСКАЛЕВА IMITATIVE GAMES OF PRESCHOOL CHILDREN КАTYA PASKALEVA Abstract: The article is dedicated to games typical of kindergarten level, with an emphasis on imitation among pre-school aged children. It explores the play behavior of 1 to 3-year-olds as well as of children in pre-school age (3 to 7-year-olds). The developmental role of mental images, created through storytelling and reading is pointed out as well as the negative effect of screen images. The study also presents an analysis of the results of a survey conducted among active educators – kindergarten teachers from various settlements across Bulgaria. Keywords: games, imitation, socio-dramatic play, mages В научната литература темата за играта е детайлно разгледана. Изследванията се фокусират върху всички игрови аспекти – същност, характеристики, роля, организационни форми, класификация, генезис на игрите, емоционална роля, ефекти и пр. За Й. Хьойзинха играта е компонент от човешката култура и тъй като целта ѝ е наслада, тя има предимство пред други явления [8]. Като специфична форма на културна дейност и социално-психологически феномен, играта има своя история на развитие и свои закономерности. Тя е основна дейност на децата от предучилищната възраст и важна необходимост за правилното им развитие. За тях тя е толкова важна, колкото са и сънят, храненето и движението. В нея се проектират връзките на детето с предметната и социалната действителност. 1 Статията е разработена по проект „Игровизацията в образователния процес“ на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, № 08-122/06.02.2025. 75 Изследователите са диференцирали различни видове детски игри: сюжетно-ролеви игри, подвижни и спортни игри, музикални игри, игра драматизация, театрализирани игри, строително-конструктивни игри, автодидактични игри, компютърни игри и други. Вниманието ни в тази статия е върху сюжетно-ролевите игри като възможност за максимална изява на подражателните сили на децата. В изследването представяме и резултати от проучване, направено сред 20 детски учители от различни населени места в България. Според Г. Иванова играта е „огледало“ на живота, който заобикаля децата, тъй като особеностите на социума лежат в основата на съдържанието [6, с. 76]. Иванова предлага следните формулировки: „предмет на играта е процесът на условно разгръщане, структуриране и апробиране на система от действия и отношения, които пресъздават или сътворяват определена сфера от дейността, възприемани от децата в предходни ситуации или се явяват като собствена интерпретация на наличния им опит“. А „обект на детската игра са закономерностите, проявяващи се в предметната и социалната среда в специфичното им материално или идеално естество, защото именно към тяхното претворявате и самостоятелно сътворяване е насочена активността на детето“ [6, с. 77]. В ранната детска възраст (1-3 години) все още не са разгънати всички богати форми на играта; необходимо е тя да бъде насочвана и ръководена. На децата трябва да се предоставя достатъчно време за игра, достатъчен набор от играчки, разнообразни и адекватни за съответната възраст. Всяко неангажирано с друг вид дейност време, е необходимо да бъде предоставено за игра на децата. През цялата година, когато дните са подходящи за престой на децата на открито, те трябва да играят навън. В тази ранна възраст постепенно се отделя игровата дейност от чисто манипулативната ѝ основа и се насочва към отразяване ролите на възрастните в трудовата и битовата дейност. Същевременно в края на този период играта следва да се насочва към по-богато сюжетно съдържание. 76 Организацията на игровата дейност е отговорна задача на възрастните. Те трябва да са съпричастни към заниманията на малките деца, да оказват помощ, когато е необходимо, да предоставят разнообразни играчки, да следят за възможни игрови конфликти, да насочват децата към нова игра при загуба на интерес, да играят заедно с тях. Общуването с децата по време на игра носи много информация за възрастния относно емоционалното и ментално развитие на детето. Ръководенето и насочването на играта не означава задължителност на действията на децата. Играта е истинска тогава, когато предоставя достатъчно емоционални преживявания за детето. Бързото му развитие през различните възрастови периоди на ранното детство, формират и непрекъснато променят начина на себеизразяване чрез играта. Социалното развитие включва процесите на себепознание и самостоятелност, взаимодействията и общуване на детето в семейството и близкото социално обкръжение, както и овладяването на норми и модели на поведение, формирането и Аз-образа. Емоционалното развитие изгражда емоционалното отношение на детето към света, различните емоционални реакции, включително тяхната регулация. Ученето е постоянен процес на изследване на заобикалящата среда, обогатяване на индивидуалния опит и придобиване на нови знания и умения. Познавателното развитие съдържа основните способности на децата: внимание, памет, решаване на проблеми. Езиковото и комуникативно развитие, обхващащи процесите на овладяване на речта, както и уменията на децата да общуват, зависят от индивидуалните способности и имат определящо значение на развитие на играта им. Във възрастта 13-18 месеца детето наблюдава с интерес поведението на възрастните, усеща кога възрастният влиза в някаква роля, и това го забавлява. Промяната на тона и гласа интригуват вниманието и въображението. Детето започва да използва обекти в различно от традиционното им приложение (например кутията като легло за кукла), извършва „наужким“ различни действия (имитира хранене, миене на ръце, обажда 77 се по телефона), разграничава играчки-животни от играчкиколи независимо от външните прилики (например самолет от птичка). Двегодишното дете извършва множество подражателни движения (напр. по време на песен или танц), успешното изпълнение на които му носи удовлетворение и увереност. Често проявява инициатива за съвместна работа с възрастния – включва се в рутинни практики като приготвяне на храна, подреждане на масата. Когато наблюдава действията на възрастния, детето разбира неговите цели и намерения. Възпроизвежда някои действия – най-често на майката и имитира нейния начин на поведение, има предпочитания и действа избирателно спрямо други деца в играта. В тази възраст детето харесва възможността да играе само, без чужда помощ, като изразява предпочитания към интересни за него занимания. Мисленето на децата до 3-годишна възраст е предметно-действено, затова детето в тази възраст учи чрез правене, а на 4 годинки то става социално същество. Тригодишните деца се увличат в игри с повече деца, разменя играчки с тях. Свободните движения създават уникалност и в тях детето дава израз на вътрешния си свят. Свързването на невроните в невронни мрежи при малкото дете става чрез специфичен вид учене, което природата е създала, а именно чрез подражателните сили. Малките започват да влизат в роли (на чичо доктор, на родител, на продавач) – представят се на мястото на някой друг. Детето разбира и назовава някои позитивни емоции като радост, обич, удоволствие и др., а също и негативни като гняв и страх. Този емоционален опит спомага за реализирането на ролевата игра. Тя създават илюзорен свят чрез подражание. При сюжетно-ролевите игри децата имитират ситуации от реалния живот на големите, като влизат в роли – на шофьор или пътник, на магазинер или клиент, на цирков артист или зрител и пр. Изследванията върху сюжетно-ролевите игри на децата продължават да бъдат актуални поради факта, че децата се променят. Хипотезата ни е, че се променя и начинът, по който 78 играят. Интерес в тази връзка представляват преките наблюдения на действащи детски учители. В настоящото изследване е включени резултатите от анкетирането на 20 детски учители от страната. Използван е методът на прякото анкетиране, без предварителна подготовка на анкетираните. Въпросите са свързани с подражателните игри на децата в детската градина. Според 75% от учителите, участвали в допитването, има промяна в начина, по който играят децата, и тази промяна е осезаема в рамките на 5 години (вж. Диграма 1). Диаграма 1. Наличие на промяна в начина, по който играят децата в детската градина. Промяната се дължи на различни фактори. Според едни игрите са отражение на социалните модели, които малките получават от възрастните, като се отчита, че тези модели не способстват за нравственото изграждане на децата. Често използван израз е: „децата са отражение първо на своите родители, а после и на своите учители“ и затова поведението и игрите се променят според „актуалните тенденции“. Други педагози отбелязват, че ролевите игри на децата преди години са били по-свободни, докато в последно време са подчинени изцяло на детските филмчета за зомби, динозаври, фантастични герои, олицетворяващи енергии. Важно е да се отбележи, че голяма част от учителите виждат и промяна в общуването. В разговорите и игрите все повече се включват думи и жестове, които са заимствани от филмовите герои. Наблюденията на поведението при сюжетно-ролевите игри в детската градина показва, че съществено влияние върху 79 децата оказват образите, които те възприемат. Тези образи „живеят у тях с години, развиват се и носят последствия“ [7, с. 28]. Отговорност на възрастните – родители, възпитатели, учители – е да подбират внимателно какво да достига до малките. На първо място по значимост е личният пример на възрастните от близкото обкръжение. По препоръка на детските психолози до 7-годишна възраст се работи върху цялостното поведение на децата чрез личен пример. Те попиват света с помощта на подражателните си сили. Задачата на възрастния е да бъде ролеви модел. Ако възрастният иска детето да се самообслужва, го прави пред него. Ако иска детето да цени нещо, самият той го цени. Личният пример е основа на възпитанието. Според В. Гюрова „детето иска да бъде този, който е емоционално значим за него еталон, когото то наблюдава – знаещ, търсещ, можещ, притежаващ комплекс от качества [4, с. 61]. Хипотезата, че децата имитират най-вече родителите си, не се потвърждава според споделените наблюдения на респондентите. 37,5% от тях отбелязват, че децата найчесто имитират анимационни герои, а според 25% най-много се подражава на учителите/възпитателите. По-рядко се следват моделите на родители и възрастни от близкото обкръжение (вж. Дигарама 2). Диаграма 2. Обекти на имитация от страна на децата 80 Педагозите отбелязват, че все повече деца подражават на модели, несвойствени за възрастта им. Влизат в образи на възрастни и преповтарят сюжети от социалните взаимоотношения на големите, включително в електронна среда. Имитира се поведение и начин на общуване, като използват думи от речника на обкръжаващите често, без да разбират смисъла на изреченото. Тревожна тенденция, отбелязана от педагозите, е затрудненото общуване или неспособността за такова. В играта децата включват думи и жестове, които са заимствани от съвременните герои от новия тип детски филмчета. Резултатите от наблюденията на работещите с деца в предучилищна възраст в държавните институции би трябвало да бъдат обект на сериозно внимание от страна на родителите, тъй като досегът до анимационни герои става най-често в домашна среда. Не са редки случаите, в които по настояване на деца и родители в детските градини се гледат анимации (предимно в сутрешните часове до пристигането на всички деца или в късните следобедни часове на зимния сезон, когато се изчакват родителите). За педагозите обаче трябва да е ясно, че образите, внесени отвън чрез анимации, парализират образите отвътре. Когато външните образи, дошли от анимациите, превземат вътрешния свят на детето, то може да преживее неща, които не е избрало и които не му носят спокойствие и щастие. Децата стават този, на когото подражават. За да се развие правилно детето, то трябва да изгради в себе си собствени образи, а това се постига, когато възрастните – родители, близки или учители – формират тази способност чрез разказване/четене на приказки и истории. Вътрешните образи благоприятстват укрепването на волята, а тя превръща децата в активни. Внимание заслужва въпросът за активността на децата по време на игра (вж. Диаграма 3). 81 Диаграма 3. Активност на децата и роля на възпитателя Пасивността все още не е доминираща тенденция. 12,5% от анкетираните смятат, че има засилване на пасивността. Също толкова – че децата очакват учителят да ги организира и да предложи игра. По-голямата част от педагозите обаче наблюдават активност у повечето деца, които са запазили способността сами да измислят игри. За 37,5% пасивните са единици. Според Дженкинсън „активното детство, в което има достатъчно възможности за игра, осигурява многообразното развитие на детето и е изключително богат ресурс, от който то ще черпи до края на живота си“ [5, с. 128]. Половината от респондентите забелязват най-голям интерес на децата към игри, включващи много движение. (вж. Диаграма 4). Това съответства на природната потребност от динамика, чрез която всъщност се изграждат невронните връзки в мозъка на детето. То се развива, учи чрез движение, чрез правене на нещо с ръцете си. Все пак обаче става въпрос за само половината от децата. Не е малък процентът на деца, които изявяват предпочитания към пасивни откъм физическо движение игрови дейности – 25%. 82 Диаграма 4. Предпочитания на децата към игри. Прави впечатление, че нито един от педагозите не е отбелязал интерес на децата към игри с природни материали. Откъсването от природната среда заради градската уседналост на родителите оказва своето влияние. Тъй като адекватността на педагогическата дейност се изразява в зачитане на принципа на природосъобразността, възрастните би трябвало да работят за възстановяването на връзката дете – природа. Нужно е тя да се мисли като „съобразяване от страна на човека с природното, което е извън неговото тяло“ [9, с. 173]. Досегът до природата и природните материали оказва влияние и върху спокойствието на децата. Това е един от начините да се противостои на агресията. Повече от половината педагози споделят, че наблюдават агресия у децата по време на игра. Според едни тя се дължи на нарушаването на правилата, а според други се проявява най-вече при деца, имащи достъп до клипове в „Tik-tok“ или „YouTube“ и играят игри, в които има агресия. Много често агресията е вербална и се дължи на стремежа на децата към лидерство. Постепенно чрез усилията на учителите да спомогнат за създаването на приятелски отношения този тип агресия бива преодоляна. Като наблюдават друг тип модели на поведение, децата се учат да не бъдат себични и нападателни. Професионален дълг на педагозите е да осигурят на децата в детските градини среда на развитие и спокойствие.