Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология

Published: 30.11.2025 Volume: 3/ Number: 2 Pages: 15-29 This work is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercialNoDerivatives 4.0 International License. To view a copy of this license, visit http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/4.0/. МОНЕТОСЕЧЕНЕТО НА ṢDQMLK (ЦИДКИМИЛК), ЦАР НА ЛАПЕТОС (КИПЪР), В СВЕТЛИНАТА НА ЦАРСКАТА ИДЕОЛОГИЯ THE COINAGE OF ṢDQMLK (SIDKIMILK), KING OF LAPETHOS (CYPRUS), IN THE LIGHT OF THE ROYAL IDEOLOGY DOI: 10.5281/zenodo.17755612 МИГЛЕНА ДИМОВА MIGLENA DIMOVA https://bulgnj.com ISSN: 2815-4827 Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология* Миглена ДИМОВА Софийски университет „Св. Климент Охридски“ miglenasd7[email protected] ORCID: 0009-0004-0902-6829 The Coinage of ṢDQMLK (Sidkimilk), King of Lapethos (Cyprus), in the Light of the Royal Ideology Miglena DIMOVA Sofia University “St. Kliment Ohridski” miglenasd7[email protected] ORCID: 0009-0004-0902-6829 Abstract: The article examines the legend and iconography of Athena depicted on the coins of Sidqimilk, king of Lapethos. The formulaic inscription on these coins became a hallmark of the kings of Lapethos for a certain period, and a brief survey of the royal lineage is included. The royal legend may have influenced similar inscriptions on the coins of Byblos, where comparable legends appear slightly later. One type of Sidqimilk’s coinage also introduces a notable iconographic innovation: the depiction of Athena with bovine features on the reverse. Unlike earlier readings this article argues that the image represents a hybridised deity, merging attributes of a local Cypriot goddess, the Greek Athena, the Phoenician Astarte, and Near Eastern goddesses, as could be concluded by certain written sources when compared with the representation of Athena. This syncretic imagery finds visual parallels in а few Near Eastern figurines, yet most precisely in a particular Punic image, suggesting that such divine representations circulated throughout the Phoenician-Punic world and were locally adapted through processes of hybridity. This syncretism is interpreted in the light of royal ideology, reflecting the fusion of Cypriot and Phoenician symbols of kingship through processes of cultural translation, adaptation, and ‘transliteration’ into the local royal vocabulary. Keywords: Lapethos, Cyprus, Byblos, Phoenicia, Coinage, Sidkimilk. След кризата в Източното Средиземноморие в края на късната бронзова епоха Кипър се превръща в място на среща на различни културни традиции: автохтонно население, микенски гърци и финикийци, при което ахейският компонент, поне езиково, става преобладаващ. В началото на ранния кипърски архаичен период през VIII в. пр. Хр. няколко * Част от работата и някои заключения, представени в настоящата статия, са резултат от проучване, проведено в рамките на стипендиантска програма „Сасакава“ за докторанти към СУ „Св. Климент Охридски“, 2024–2025 г. ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 16 BulgNJ 3.2 (2025) асирийски документа свидетелстват за съществуването на царства на острова. В стелата на Саргон II (ок. 707 г. пр. Хр.),1 издигната в Китион, където през IX в. пр. Хр. се заселват финикийци, се споменават седем държавни формирования, но без конкретика, докато в призмата на Асархадон (673/2 г. пр. Хр.)2 се изброяват поименно десет центъра на власт, редом с техните владетели, повечето от които с гръцки имена. Царство Лапетос, което се намира на северния бряг на острова, не е сред споменатите. То е засвидетелствано малко по-късно, към края на VI в. пр. Хр., чрез своето монетосечене. За повечето от тези владетелски центрове – дори и за някои, съществуващи още от късната бронзова епоха – възникват легенди, според които те са основани от ахейски герои по време на тяхното завръщане след края на Троянската война. Съгласно тази традиция Тевкър основал Саламин (явяващ се „наследник“ на Енкоми от късната бронзова епоха), Агапенор – Пафос, Халкенор – Идалион, а царство Лапетос било основано от Праксандър от Лакония (Strabo 14.6.3), въпреки че името Λάπηθος вероятно е с предгръцки произход (Cannavò 2021, 141). Псевдо-Скилакс (Ps.-Scyl. 102) обаче твърди, че царството е финикийско, а Александър от Ефес (цитиран в Steph. Byz., s.v. Λάπηθος) добавя, че то, както и Китион, произхождат от Белос, бащата на Елиса/Дидо, която основава Картаген (Verg., Aen. 1.621–622). От тези разнопосочни сведения може да се направи заключение, че царството има смесено население, както и че може би Китион в някакъв момент упражнява контрол над Лапетос. Разказите на Псевдо-Скилакс и Александър от Ефес могат да намерят потвърждение в монетите на царството, при които се наблюдават редица финикийски елементи, като надписите и специфични символи. Редом с тях в Ларнака-тис-Лапeту,3 намираща се на около 7 км югозападно от Лапетос, са открити и надписи на финикийски език от IV в. пр. Хр., включително и двуезични (на гръцки и на финикийски). Според епиграфските паметници на това място е имало теменос/и, посветени на боговете Астарта–Афродита, Анат–Атина и Мелкарт–Посейдон, а освен тях са почитани и боговете на Библос. Досега надписи на кипърски силабар не са откривани (Masson, Sznycer 1972, 97–100; Destrooper 2011, 410; Steele 2013, 195, 223–25). Археологическите данни от територията на царството са ограничени. Поради окупацията на острова през 1974 г. и създаването на непризнатата Северна кипърска турска република, редовни разкопки в Лапетос не са провеждани. Малкото проучвания, осъществени преди 1974 г., показват че мястото е обитавано в неолита (VII–IV хил. пр. Хр.),4 а през бронзовата епоха (ок.2400–1050 г. пр. Хр.) Лапетос се развива като важен център, участващ в мрежата за добив и търговия с мед. Няколко гробници от геометричния период (1050–750 г. пр. Хр.) са изследвани от шведския археолог Е. Йерстад, който определя архитектурните традиции на откритите в некропола Плакес5 за автохтонни, а при некропола Кастрос – за гръцки (Gjerstad, Westholm 1936, 276; Destrooper 2011, 409; Cannavò 2021, 140). Към момента основният източник на информация за историята на царството и неговите владетели остава монетосеченето, което е предимно сребърно, с основно подразделение според местния тегловен стандарт siglos с тегло около 11 грама. Царството няма златни емисии (поне засега няма такива установени),6 а бронзови монети се секат едва в края на 1 Pergamonmuseum, Berlin, inv. no. VA 968. 2 British Museum, BM inv. no. 121005. 3 Древното име на Ларнака-тис-Лапету е засвидетелствано в един от надписите на финикийски език открити там – NRNK (Нарнака). 4 Разработената в съвременната историография хронология и периодизация на о. Кипър през древността следва специфична датировка на отделните периоди и фази, която ще бъде посочвана при необходимост. 5 Практиката при наименуването на археологическите терени е да се използва древното или съвременното име на населеното място, както и имената на собствениците на парцелите от кадастралните карти, които се изписват в курсив. 6 Монетните типове на Лапетос са известни предимно от монетни съкровищни находки, както и от ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 17 BulgNJ 3.2 (2025) ΙV в. пр. Хр. (Destrooper 2011, 410–11, бел. 11; Markou 2015). Царете на Лапетос Монетосеченето на Лапетос е едно от ранните на острова, както може да се допусне от присъствието на негови емисии в съкровищните находки, като например от Ападаната в Персеполис (IGCH 1789, от 511–500 г. пр. Хр.).7 За съжаление, повечето от тези екземпляри са анепиграфни или нечетливи (Destrooper-Georgiades 1987; Kagan 1994; Destrooper-Georgiades 2011, 411). Първият сигурно засвидетелстван цар е DMNKS/DMNWKS (Demonicus, Демоник), който управлява около 500 г. пр. Хр. Той е познат от монетните си типове, които представят на аверса и реверса глава на Атина (Kraay 1976, 303; Destrooper-Georgiades 1995, 163; Destrooper 2011, 415–416; Markou 2015; Cannavò 2021, 143, 146). Името на царя, макар и изписано с финикийски букви DMNKS/DMNWKS, вероятно е гръцкото Δεμώνικος или Δαμῶναξ/Δημῶναξ. На реверса на неговите монети надписът гласи: LM[LK] DMNKS, т.е. „на цар Демоник“, където буквата M се приема за абревиатура на MLK, т.е. „цар“ на финикийски език. В някои от легендите името му е предадено като DMNWKS, което предполага че вав -Wпредава гръцката омега, т.е. служи за mater lectionis, „майка на четенето“ (Masson, Sznycer 1972, 98, Pl. XI, 1). Отделно към името е добавен притежателният предлог Lна финикийски, в значение „на/принадлежи на ...“, който сам по себе си не е необходим, тъй като самото изписване на името на владетеля по монетите ясно указва на кого принадлежат. Хронологически след монетосеченето от името на Демоник следват анепиграфни монети с глава на Афродита на аверса и глава на Атина с коринтски шлем на реверса, открити в съкровището от Ларнака от 479 г. пр. Хр. (IGCH 1272; Kraay 1976, 303). Тази серия е последвана от монетосеченето на BʿLZKR (Баалзакор), чието име означава „Баал помни“. Той управлява през първата половина на V в. пр. Хр. Неговите монети представят на аверса глава на Атина, обърната надясно, с атически шлем, а на реверса – глава на Атина, обърната наляво, с коринтски шлем с гребен, в зрънчест вдлъбнат квадрат и легенда изписана на финикийски LMLK BʿLZKR, означаващо „(принадлежи) на цар Баалзакор“ (Destrooper 2011, 415; Panayotou-Triantaphyllopoulou 2013, 134; Markou 2015). След него на трона на Лапетос е засвидетелстван цар ṢDQMLK (Sidqmelek, Цидкимилк/Цидкимелек),8 чието име означава „Праведен е царят“. Неговото управление датира към средата на V в. пр. Хр. Той използва типове, които се отличават от тези на неговите предшественици (Destrooper-Georgiades 1984, 144–48; Panayotou-Triantaphyllopoulou 2013, 138). На аверса е представена глава на Атина в профил наляво, с коринтски шлем с гребен, под гребена на шлема на финикийски е изписано LPŠ или LMLK LPŠ около главата. На реверса главата на Атина е изобразена фронтално, с шлем с набузници, от двете страни на калота – грива, бичи рога и уши, надписът на финикийски LṢDQ/MLK е разположен от двете страни на лицето (фиг. 1). Пълното разгърнато четене на този надпис трябва да гласи LṢDQMLK MLK LPŠ, т.е. „(принадлежи) на Цидкимилк, цар на Лапетос“. представените на аукциони монети. 7 Това съкровище е ритуално депозирано в основавите при издигането на Ападаната в Персеполис. 8 В англоезичната историография финикийската буква Ṣ (цаде) се предава със „S“, но тъй като на български език има съответстващ звук името на владетеля е удачно да се транслитерира с консонанта „Ц“ – Цидкимилк/Цидкимелек. ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 18 BulgNJ 3.2 (2025) В някои серии между рогата на шлема на богинята се появява допълнителен символ – диск с шест лъча, чието значение може да се предполага9 (Masson, Sznycer 1972, 98, Pl. XI, 2-5; Destrooper 2011, 413–14). Друг негов тип е с аверс глава на Атина с коринтски шлем, наляво и реверс, представящ глава на Атина с шлем с гребен, изобразен изцяло, фронтално, във вдлъбнат (понякога зрънчест) квадрат (Destrooper 2011, 413–14). След управлението на Цидкимилк, в царството започват да циркулират анепиграфни монети, които не могат да бъдат приписани на нито един известен владетел. При тях на аверса е представена глава на Атина с коринтски шлем, наляво,10 а на реверса – глава на Херакъл с брада и лъвска кожа, надясно (Markou 2015). В края на века е регистриран владетел ʿNDR (ок. 415–390 г. пр. Хр.), чието име принадлежи на гръцката ономастична традиция и вероятно трябва да се чете като Андрос. Негова монета е открита в съкровището от Вуни (Кипър, IGCH 1278). Тя е с аверс, представящ изправена Атина в туника и пеплос, копие в дясната ръка и кръгъл щит в лявата. На реверса е изобразен Херакъл в ход надясно, в лявата ръка държащ лък, в дясна ръка – тояга. Неговите легенди са с финикийски букви и гласят: LMLK ‘NDR M[LK] LPŠ. Той продължава да използва финикийската писменост, както и традиционната формула на своите предшественици, като буквата M се приема за абревиатура на MLK, т.е. „цар“, а легендата означава „(принадлежи) на цар Андрос, цар на Лапетос“ (Robinson 1948, 64; Masson, Sznycer 1972, 100, Pl. XI, 6). След него на престола се възкачва DMNKS II (Демоник II, ок. 390–365 г. пр. Хр.), чийто аверс е същият като на неговия предшественик ʿNDR: изправена Атина с копие и щит, понякога с допълнителен т.нар. „символ на Танит“,11 на аверса, а на реверса – брадат Херакъл, в ход надясно, с лък и тояга, със завързана лъвска кожа на раменете, легенда в различни варианти на изписване: LMLK DMNKS ML; LMLK DMWN; MLK DMNK; DMNKS MLK LPŠ, всички в значение „(принадлежи) на Демоник, цар на Лапетос“ (Kraay 1976, 309; 9 Допустимо е това да е препратка към звездата, която Астарта открива, след като тя пада от небето и я поставя в своя храм в Тир за почит (метеорит=бетил?): περινοστοῦσα δὲ τὴν οἰκουμένην εὗρεν ἀεροπετῆ ἀστέρα, ὃν καὶ ἀνελομένη ἐν Τύρῳ τῇ ἁγίᾳ νήσῳ ἀφιέρωσεν (Филон от Библос цитиран от Eus. Prep. Ev. 1.10.32–33). 10 Изказвам своята благодарност на J. Kagan, който, в лична комуникация, ми обърна внимание, че аверсната матрица е същата като при Цидкимилк. 11 „Знакът на Танит“ има много варианти, но основната форма се състои от диск върху триъгълник, разделен от хоризонтална линия, като схематично изображение на човек. Той е характерен за финикийско-пуническия свят. Фиг. 1. Сребърен статер на цар Цидкимилк, ок. 450 г. пр. Хр., Лапетос, Кипър, 11,02 гр. Аверс: Глава на Атина надясно, с коринтски шлем с гребен. Легенда: вдясно, под гребена на шлема, финикийски букви, според сайта на BnF – MLK („цар“), но всъщност е LPŠ. Реверс: Глава на Атина фронтално, с коринтски шлем с двоен гребен, бичи рога и уши от двете страни на шлема, във вдлъбнат квадрат. На челника на шлема е изобразена лотосова гирлянда. Легенда: от двете страни на лицето, финикийски букви LṢDQ / MLK – „Цидкимилк“ или на „цар Цидкимилк“. Източник: Bibliothèque nationale de France, Département des Monnaies, Médailles et Antiques, Babelon 784; http://ark.bnf.fr/ark:/12148/cb417954825, посетен на 18.10.2025 г. © Bibliothèque nationale de France. ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 19 BulgNJ 3.2 (2025) Masson, Sznycer 1972, 100, Pl. XI, 8–9). След Демоник II на престола на Лапетос е засвидетелстван BRKŠMŠ (Барикшамаш, ок. 350/340 г. пр. Хр.), чието име означава „Шамаш благослови“. Той е споменат в надпис от Ларнака-тис-Лапету (Larnaka-tis-Lapethou 3, вж. Steele 2013),12 който всъщност допринася за атрибутирането на монети с легенда BR с финикийски букви на него (Robinson 1948, 65; Panayotou-Triantaphyllopoulou 2013, 136). DMNKS III (Демоник III, ок. 331–329 г. пр. Хр.) наследява Барикшамаш. Вероятно той пръв сред царете на Лапетос започва да използва гръцка азбука. Неговата легенда ΒΑ ΔΗ се интерпретира като съкращение на βασιλέως Δημονίκου, т. е. „(монета) на цар Демоник“. В допълнение към тази езикова иновация, той приема и по-лекия родоски или хиоски тегловен стандарт, като същевременно запазва същите типове монети, използвани от неговите предшественици: изправена Атина с копие и щит / Херакъл в ход надясно (Markou 2015). Причината за промяната на тегловния стандарт от кипърския към по-лекия родоски / хиоски и замяната на финикийската писменост с гръцката азбука към края на IV в. пр. Хр. остава неясна (Destrooper-Georgiades 1995, 163). Все пак това не е изолирано явление на острова: редица кипърски царства преминават към по-лекия стандарт за златните си емисии, но някои, като Лапетос и Аматус, го използват за сребърното си монетосечене. Гръцката азбука е въведена в надписите на монетните емисии от владетеля на Саламин, Евагор I,13 който я използва редом с кипърския силабар, най-вероятно по политически причини (Markou 2015). Последният известен владетел на Лапетос, Праксип (Πράξιππος, ок. 330–312 г. пр. Хр.), използва само гръцка азбука за своите легенди. Той въвежда и бронзово монетосечене, както и нов тип: Аполон на аверса, надпис на гръцки зад тила на бога ΠΡ; кратер на реверса, надпис на гръцки ΒΑ надолу, под дясната дръжка на съда, т.е. βασιλέως Πράξιππος – „на басилевса Праксип“. Той е споменат от Диодор (Diod. 19.79.4) в контекста на борбите между диадохите Птолемей и Селевк за властта над острова. В крайна сметка те завършват с победата на Птолемей I Сотер, утвърждаването на неговата власт над Кипър и премахването на всички кипърски царства (Destrooper-Georgiades 1995, 163; Markou 2015). Както се вижда от този кратък преглед, на престола на царство Лапетос се редуват царе, чиито имена принадлежат както на гръцката, така и на финикийската ономастична традиция. Дали обаче произходът или културната принадлежност на онези с елински наименования е гръцка, или финикийска, остава неясно. Към настоящия момент според данните от надписи-билингва се установява, че финикийците на острова, подобно на други места в елинския свят (Атина, Тесалия, остров Родос и др.), в гръкоговоряща среда често използват гръцки имена, прилагайки различни стратегии: превеждат имената си буквално на гръцки, употребяват фонетично сходни форми или прибягват до други гръцки названия, винаги склонени според правилата на старогръцкия език (Gjerstad 1979, 242, 247, 251; PanayotouTriantaphyllopoulou 2013; Steele 2013, 216–18). Обратното явление – кипърци или гърци да използват финикийски имена – все още не е засвидетелствано (срв. с Panayotou-Triantaphyllopoulou 2009). Така към момента не може да се каже със сигурност дали владетелите с финикийски и гръцки имена принадлежат на една и съща династия.14 Въпреки това ономастичните 12 В научната литература надписите от Ларнака-тис-Лапету се номерират като 1, 2 и 3, по реда на откриването им. Понякога се изписва и само като LL и съответната арабска или римска цифра, според изискванията на издателя. 13 Гръцката азбука влиза в употреба на острова спорадично още през VI в. пр. Хр. Най-ранната ѝ употреба е засвидетелствана в царство Аматус (Aupert 2003). 14 Според Е. Йерстад всички царе на Лапетос принадлежат на една и съща династия, а появата на гръцки имена той обяснява с практиката, засвидетелствана в двуезичните надписи от Тамасос и други центрове, според която царските или административни финикийски служители използват ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 20 BulgNJ 3.2 (2025) данни и засвидетелстваната практика за адаптиране на гръцки имена в чужда културна среда дават основание да се приеме, че царете на Лапетос вероятно принадлежат към или са тясно свързани с финикийската културна традиция. Любопитно е, че надписите и писмеността, както и иконографията на монетите остават почти непроменени от началото на монетосеченето през VI в. пр. Хр. до към последната четвърт на IV в. пр. Хр. (Cannavò 2021, 147). Сред тези устойчиви характеристики се откроява легендата, включваща името на царя, титулатурата и името на царството – рядък случай за Кипър (Masson, Sznycer 1972, 100; Destrooper 2011, 413; Markou 2015). Легендата LṢDQMLK MLK LPŠ Легендата на Цидкимилк – L- + ЛИ (=лично име) + MLK + [име на царство], е сходна с надписи, открити върху монетни емисии на Библос, в употреба от последната четвърт на V до IV в. пр. Хр. Те следват почти идентичен модел, но при тях липсва притежателният предлог L-. Вместо това, върху библоските монети надписът е организиран по следната формула: ЛИ + MLK + [име на царството], подобно на една от легендите на Демоник ΙΙ (срв. DMNKS MLK LPŠ). Случаят с Библос е сам по себе си изключителен сред финикийските градове-царства. Надписите върху неговите монети са най-дълги и съдържателни в сравнение с останалите финикийски държави (Destrooper-Georgiades 1995, 151; Elayi, Elayi 2014, 5). Най-ранното свидетелство за подобен надпис върху монети на Библос е от времето на управление на цар Елпаал — ʾLPʿL / MLK GBL, „(на) Елпаал, цар на Библос“ — датирано към последната четвърт на V в. пр. Хр. (Elayi, Elayi 2014, 10, IV.1.1.: 182 R, 184 R). Той е свален от власт от ʿZBʿL (ок. 400–376 г. пр. Хр.), син на жреца Палтибаʿал, който основава нова династия, но запазва същата формула: ʿZBʿL MLK GBL (Elayi, Elayi 2014, 10, IV.2.1.: 268 R, 275 R, 289 R, 310 R, 337 R, 466 R; IV.2.2.: 731 R), вероятно, за да легитимира своята власт. Неговите наследници продължават традицията: ʾWRMLK MLK GBL (Уримилк) или ʿDRMLK MLK GBL (Аддримилк, ок. 348–334/3 г. пр. Хр.)15 (Elayi, Elayi 2014, 10, IV.3.1.: 793 R, 818 R, 828 R), а по-късно и ʿYNʾL MLK GBL (Айнел, 333 г. пр. Хр.) (Elayi, Elayi 2014, 10, IV.4.1.: 887 R, 929 R, 943 R, 953 R, 988 R). Въпреки че в тези надписи липсва предлогът L-, те са безспорен израз на суверенна власт и принадлежност (Elayi, Elayi 2014, 14–15, 17, 109). Надписите върху библоските монети повдигат въпроса дали легендите на владетелите на Лапетос – появяващи се за първи път в средата на V в. пр. Хр. – не са повлияли тези на Библос, засвидетелствани в последната четвърт на същия век. На този етап не може да се направи категорично заключение, но тесните връзки между Лапетос и Библос са добре засвидетелствани в епиграфския материал: култът на LGBL ŠB[LP]Š , „боговете на Гебал/Библос, които са в Лапетос“ (Larnaka-tis-Lapethou 3; Steele 2013, 190–191), както и някои езикови особености на финикийския диалект, характерен за Библос, като суфикса за притежание вав -W, за 3 л. ед.ч. м.р. (Larnaca-tis-Lapethou 2=KAI 43), който в стандартния финикийски е йод -Υ. Следвайки предположението на Ж. Елай и А. Елай (Elayi, Elayi 2014, 98), че началото гръцки имена в гръкоговоряща среда. Изследователят определя династията като „персофилска“, установена от персийската администрация по време на Йонийското въстание през 499 г. пр. Хр. – събитие, което приблизително съвпада с началото на монетосеченето в Лапетос, около 500 г. пр. Хр. (Gjerstad 1979, 242, 247, 251). Подобно становище изразява и А. Панайоту-Триантафилупулу (Panayotou-Triantaphyllopoulou 2006, 74), според която по време на персийския период, започващ около 545 г. пр. Хр. на острова, финикийците разширяват своята власт и над Лапетос, наред с добре засвидетелстваните случаи на анексирането на царство Идалион и купуването на царство Тамасос от Китион (Ath. 4.63 p. 167C–D = Duris F. H. G. I.322), както и узурпирането на саламинския трон (Isoc. 9.19–26). 15 Към настоящия момент няма консенсус как точно трябва да се чете името ʾWRMLK или ʿDRMLK. ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 21 BulgNJ 3.2 (2025) на монетосеченето в Библос може да е повлияно от Лапетос, с който финикийският град поддържа тесни връзки, може да се допусне и подобно влияние и върху финикийските легенди. Атина с бичи рога Образът на богиня Атина върху реверса на монетите на Цидкимилк е представен фронтално, статично и сковано, със силно стилизирано лице и масивни черти, изработен в нисък релеф — характеристики, типични за архаичните изображения. И ако рогата в образа могат да бъдат поставени под въпрос, то ушите несъмнено са бичи и напомнят на хаторическите, което прави разпознаването на богинята като Атина с бичи рога основателно (фиг. 1). К. Краай (Kraay 1976, 308) определя шлема на Атина от реверса като „странен“, а Дж. Робинсън (Robinson 1948, 61) отбелязва, че изображението няма атински характеристики. Според Дж. Кейган (Kagan 1994, 46) изображението е много специфично и по стил принадлежи на източната традиция. Образът на Атина от реверса се приема за репрезентация на местната богиня с войнствени черти и с „бичи характеристики“ (Destrooper 2011, 413),16 но без повече конкретика в аргументацията защо трябва да се смята така. За разлика от тези по-ранни тълкувания, представени накратко по-горе, в настоящото изследване се предлага интерпретация, според която зад образа на Атина с бичи рога се „крие“ синкретичен образ между кипърската богиня, гръцката Атина, финикийската Астарта и близкоизточни богини като Хатор и Анат. Въпреки че няма категорично свидетелство – писмено или изобразително – за подобен характер на кипърската богиня, находките на бичи и биволски черепи, открити в няколко светилища в Кипър позволяват да се мисли в тази насока. Такива произхождат още от късната бронзова епоха – от светилището на „Бога на слитъка“ в Енкоми (XIII в. пр. Хр.), от Китион-Катари от XII в. пр. Хр., когато ахейците мигрират на острова, както и отново от Китион-Катари, но след прекъсване от около 150 години, когато финикийците се заселват в града (850–725 г. пр. Хр.) и го преустройват, като посвещават храм I в комплекса на своята богиня Астарта (Karageorghis V. 1976, 95–109; Karageorghis J. 2005, 128, 139). Откритите черепи в храма на финикийската богиня не само са почистени, но и допълнително обработени, което е силен аргумент в полза на предположението, че са носени по време на ритуални церемонии. Според Ж. Карагеоргис е трудно да се установи функцията на бичите черепи-маски в култа на Астарта в Китион,17 но тя отбелязва, че разкриваните фигурки на маскирани жреци имат важно значение за ритуалите на Великата богиня в Аматус (Karageorghis J. 2005, 139). Такива пластики са открити и в царствата Пафос, Курион, в светилищата в Агия Ирини, Голги-Агиос Фотиос, както и в дн. Ормидия (Averett 2015). Така естествено възниква и въпросът: възможно ли е зад този образ на местната богиня, синкретизирана с Атина, в чийто култ бикът заема важно място, да се „крият“ и някои божества на финикийската култура? Ясни свидетелства за такива преки културни взаимодействия между кипърската и финикийската култури са вече посоченото възприемане на гръцкото изписване на името на царя, употребата на финикийска писменост в царската канцелария, а евентуално и от находките от Китион-Катари. Зад изображението на войнствената Атина върху монетите на Цидкимилк може да стои семитската богиня Анат. Тя е засвидетелствана като превод-означение на местно божество, почитано на Кипър още през II хил. пр. Хр. в писмо, изпратено от угаритски писар, пребиваващ на острова, до царя на Угарит (PRU. 8). По-късно, през I хил. пр. Хр., 16 В BMC Cyprus 30-I, nos. 7-9 шлемът на богинята е сравнен с шлемовете на воини от Писидия, участващи в армията на Ксеркс (Hdt. 7. 76: ἐπὶ δὲ τῇσι κεφαλῇσι κράνεα χάλκεα· πρὸς δὲ τοῖσι κράνεσι ὦτά τε καὶ κέρεα προσῆν βοὸς χάλκεα, ἐπῆσαν δὲ καὶ λόφοι·) 17 На територията на Финикия към момента фигурка с бича маска е открита само в Сидон, VII в. пр. Хр. (Averett 2015, 20, бел. 97). ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 22 BulgNJ 3.2 (2025) тази идентификация отново се повтаря: в царство Идалион богинята е разпозната като войнствената Анат в посвещение на финикийски език от VII в. пр. Хр., 18 а малко по-късно – през V в. пр. Хр. – и като Атина, чийто теменос на акропола, точно над двореца, е споменат в договора между царя на Идалион и гражданите на царството за възнаграждение на лекар, който е лекувал ранените при обсадата на дворцовия център от перси и китионци около 475 г. пр. Хр.19 Сходна организация на свещено пространство на богинята и на двореца се наблюдава и във Вуни (в царство Соли или Марион), и в Аматус, подобно на модела, познат от близкоизточните царски центрове, при които култовите сгради доминират топографски над дворцовите комплекси (срв. Угарит, Ебла, Алаалах). Паралелите в археологическите данни от Идалион и Вуни – царски посвещения, ограничен достъп до храма, елитни и воински дарове – подсказват местна култова традиция и богиня с ясно изразени защитни и войнствени функции, които намират близки паралели в близкоизточните традиции и представи за Анат. Така, богинята на Идалион, разпозната като Анат и Атина, а във Вуни само като Атина, възпроизвежда един модел на „войнствена богиня на кипърските царе“ (Bazemore 2009). Това функционално преплитане на гръцки и близкоизточни елементи в рамките на царски култов контекст може да се тълкува като процес на религиозен синкретизъм. Подобен извод може да се допусне и за Лапетос, въз основа на изображенията на Атина върху монети, както и от надпис от елинистическата епоха от Ларнака-тис-Лапету (KAI 42), където в гръцката част на надписа богинята е назована Атина, а във финикийската – Анат (Steele 2013, 208), което показва процес на религиозен синкретизъм между местната, близкоизточни, финикийски и гръцки традиции.20 Бичите характеристики – рога и уши – в изображението на Атина върху монетите на Цидкимилк резонират с иконографските традиции от Близкия изток. Те са типични за египетската богиня Хатор, която в края на III и II хил. пр. Хр. е почитана в Библос, където е наричана „Господарката на Гебал (Библос)“ 21 – епитет, отразяващ нейния култ в града, по-късно преминал и във финикийската култура от I хил. пр. Хр. (Hollis 2009, 1, 5). Тази взаимовръзка между египетската и финикийската религиозна система подготвя основата за по-късни синкретични идентификации на женски божества, сред които Астарта заема централно място. Допълнително свидетелство за този визуален синкретизъм се открива и в сведение на Филон от Библос, който съобщава, че финикийската богиня Астарта поставя глава на бик върху собствената си глава като царска инсигния: „ἡ δὲ Ἀστάρτη ἐπέθηκε τῇ ἰδίᾳ κεφαλῇ βασιλείας παράσημον κεφαλὴν ταύρου·” (Eus. Prep. Ev. 1.10). Този извор дава възможно обяснение и на археологическите данни от храм I в Китион-Катари, както и на подобни ритуални практики, регистрирани на острова (Averett 2015), и вероятно показва наличие на сходни култови традиции между финикийците и кипърското население. Изричното позоваване на бичите атрибути като божествени и царски инсигнии поставя нов въпрос: коя богиня всъщност е изобразена на монетите на Цидкимилк – Атина, както традиционно се приема, войнствена местна богиня с бичи характеристики, или едно синкретично божество като кипърската богиня–Атина–Анат–Хатор–Астарта, представено в смесена гръцка, кипърска и финикийска архаична стилистика? Засвидетелстваните езикови, култови, иконографски и писмени сведения убедително 18 Бронзов връх на копие, Идалион, вероятно от светилището на Атина на върха на хълма Амбилери, VII в. пр. Хр. (Cabinet de Médailles, Bibliothèque Nationale de France, Paris, inv. Bronze. 2142). 19 Бронзова плочка, Идалион, вероятно от светилището на Атина на върха на хълма Амбилери, V в. пр. Хр. (Cabinet de Médailles, Bibliothèque Nationale de France, Paris, Inv. Bronze. 2297). 20 Към настоящия момент името на богинята Анат освен в Кипър, не е засвидетелствано във финикийско-пуническия свят. Въпреки това то е регистрирано в теофорни имена в Картаген и Хадрумет (дн. Суза, Тунис) (Guzzo Amadаsi 2007, 201). 21 По статуетка от времето на Пепи I (ок. 2332–2283 г. пр. Хр.) тя е описана като „Хатор, господарката на Дендера, която живее в Библос“, а в текстове от ковчези (Spell 61) и в документ от Кахун е наречена „Господарката на Библос“ (Hollis 2009, 1). ДИМОВА Монетосеченето на ṢDQMLK (Цидкимилк), цар на Лапетос (Кипър), в светлината на царската идеология 29 BulgNJ 3.2 (2025) Papantoniou, G., 2016. Cypriot Ritual and Cult from the Bronze to the Iron Age: a Longue-durée Approach. Journal of Greek Archaeology, 1, 73–108. Robinson, E.S.G., 1948. Greek Coins Acquired by the British Museum 1938-1948. I. The Numismatic Chronicle and Journal of the Royal Numismatic Society, 1948, 6th Series, Vol. 8, No. 1/2 (1948), 43–65. Ruiz Cabrero, L. A. 2021. Symbolism attached to the eggshells, in: The vital principle: ostrich eggshells in Ibiza. Museu Arqueològic d’Eivissa i Formentera. Ibiza, 17–28. Satraki, A., 2013. The Iconography of Basileis in Archaic and Classical Cyprus: Manifestations of Royal Power in the Visual Record. Bulletin of the American Schools of Oriental Research, No. 370 (November 2013), 123–144. Steele, P., 2013. A Linguistic History of Ancient Cyprus: The Non-Greek Languages, and their Relations with Greek, c.1600–300 BC. Cambridge. Stieglitz, R. R.,1985. Egypto-Phoenician motifs on early Cypriot coins, in: Papadopoulos, Th., Hadjistyllis, S. (Eds.), Proceedings of the 2nd International Cyprological Conference, Nicosia, 20-25 April, 1982, Nicosia, 273–277. Zamora López, J. A., 2018. The Miqim Elim Epigraphic Evidence for a Specialist in the PhoenicianPunic Cult. Rivista Di Studi Fenici, XLV 2017, 65–86.